Джефри Дивър - Часовникаря

Представянето на убийство като самоубийство обаче не било в техен стил. По-скоро щели да му пръснат набързо главата на улицата и да отидат в някой бар да се почерпят.

Не след дълго Пуласки се върна с типичните за него обемни записки. „Този момък записва всичко…“ — помисли си Сакс.

— Как мина?

Пуласки трудно сдържа самодоволството си:

— Ами, добре, струва ми се.

— Откри ли нещо интересно?

Той сви рамене:

— Сержантът на пропуска се опита да ме спре, но аз го погледнах ей така… „Какъв си ти, че да ме спираш, бе?

Искаш ли да се обадя на началството да има кажа, че не могат да получат необходимите данни заради теб?“ Той веднага омекна. Изненадващо.

— Браво.

Сакс чукна юмрука си в неговия. Личеше си колко е доволен младият полицай от представянето си.

Потеглиха и излязоха от Ийст Вилидж. Когато сметна, че са се отдалечили достатъчно от участъка, Сакс спря встрани от пътя и започна да сравнява двете колони с цифри.

След десет минути вече имаха резултат. Ведомостта на участъка и данните на прокуратурата почти съвпадаха. За една година бяха изчезнали само около двеста грама хероин и около 100 кокаин.

— Документите не изглеждаха подправени — отбеляза Пуласки. — Реших, че е хубаво да потърся и такива следи.

— Добре си се сетил. Не бях помислила за това.

Значи един от мотивите — че клиентите на „Сейнт Джеймс“ и Крийли са продавали наркотици, откраднати от хранилището за веществени доказателства на участък 118 — отпадаше. Липсващото количество беше незначително. Можеше да се е разсипало при невнимателно боравене с иззетия наркотик или грешки при записа.

Все пак това не изключваше възможността да има незаконно отклоняване на иззета дрога, ако това ставаше още преди картотекирането. А може би самият Крийли е бил доставчик.

Първата задача под прикритие на Пуласки отговори на един въпрос, но много други оставаха.

— Добре, Рей, да даваме по плана. Кажи сега кого си избираш — барманката или бизнесмена?

— Няма значение. Ако искаш, да хвърляме монета.

— Часовникаря вероятно е закупил часовниците от „Халърстейн Таймпийсиз“ — обяви Мел Купър пред Райм и Селито, след като затвори телефона. — В района Флатайрън.

Преди Сакс да го отмъкне, Пуласки бе научил от управителя на фирмата производител на кой дистрибутор са били изпратени часовниците със съответните номера. Началникът на дистрибуторската фирма току-що се беше обадил.

Купър обясни, че дистрибуторът не водел отчет на серийните номера и нямало начин да се разбере дали са били продадени в Ню Йорк, или другаде. Складът им се намирал южно от центъра, в квартал, наречен на едно старо триъгълно здание на Пето авеню и 23-та улица, което приличало на старовремска ютия 1 1 Flat-iron — ютия (англ.) — Б.пр. .

— Проверете склада — нареди Райм.

Купър потърси в Интернет. „Халърстейн“ нямаше собствен уебсайт, но фигурираше в списък на фирми, предлагащи стари часовници. От години бе на този пазар. Собственикът беше някой си Виктор Халърстейн. Провериха го и се установи, че няма досие. Селито се обади и без да се представя, само се осведоми дали складът е отворен. Престори се, че е ходил и преди, и попита дали говори със самия Халърстейн. Човекът от другата страна на линията отговори, че да. Селито му поблагодари и затвори.

— Ще отида да го разпитам — обяви дебелият детектив и навлече палтото си.

Винаги е по-добре да изненадаш свидетеля. Ако го предупредиш по телефона, му даваш възможност да измисли лъжи, независимо дали има нещо да крие.

— Чакай, Лон — спря го Райм.

Детективът го погледна.

— Ами ако не е продал часовника на Часовникаря?

Селито кимна:

— Да, помислих и за това. Какво да правим, ако той е Часовникаря? Не ми изглежда много вероятно. Този престъпник е достатъчно хитър, за да заличава следите си. Все пак имам план. Не се притеснявай.

Под звуците на ирландски цигулки Кейтрин Данс разсеяно оглеждаше улиците на долен Манхатън през прозореца на таксито. Коледните украси, цветни лампички и фигурки от евтин картон.

Влюбени. Ръка за ръка, ръкавица в ръкавица. Тръгнали да пазаруват. Или пък на почивка.

Замисли се за Бил. Дали щеше да му хареса тук?

Странно какви дреболии си спомня човек. Дори след две години и половина.

„Госпожа Данс, детектив Кейтрин Данс? Обажда се сержант Уилкинс. Калифорнийска пътна полиция.“ — бяха я осведомили.

Защо ще ѝ се обаждат от пътната полиция?