Джефри Дивър - Часовникаря

13.57 ч.

Амелия Сакс взе Пуласки от дома на Райм, отвличане, което явно не се хареса на криминалиста, макар че в момента новобранецът не изглеждаше много зает.

— Колко вдига това чудо? — попита Пуласки и погали таблото на шевролета ѝ „Камаро Ес Ес“ от 1969 г.

— Качвала съм до триста.

— Уха!

— Харесваш ли коли?

— Повече си падам по мотори, да знаеш. В гимназията с брат се разкарвахме с два.

— Еднакви ли?

— Кои?

— Моторите.

— А, защото сме близнаци ли имаш предвид? Не, не сме правили такива неща. Да се обличаме еднакво и така нататък. Мама ни караше, но ние упорствахме. Сега ни се присмива, разбира се — заради униформите. Както и да е, карахме мотори. Не сме имали възможност да отидем в магазина и да си купим, каквото ни харесва, разбира се, две еднакви хонди 850 или нещо подобно. Вземахме каквото намерим от втора и трета ръка. — Рей се усмихна лукаво. — Една нощ, когато Тони спеше, се промъкнах в гаража и размених двигателите. Така и не се усети.

— Още ли караш мотор?

— Бог те кара да избираш: деца или мотоциклет. Няколко дни, след като Джени роди, един късметлия от Куинс се сдоби с много хубав „Мото Гуци“ на добра цена. — Пак се усмихна. — С много специален двигател.

Сакс се разсмя. След това му обясни какво трябва да правят. Искаше да провери няколко следи: втората барманка в „Сейнт Джеймс“, Гърт, скоро щеше да се появи на работа и Сакс искаше да поговори с нея. Искаше също така да разпита партньора на Крийли, Джордан Келър, който скоро щеше да се върне у дома си от командировка в Питсбърг.

Но преди това имаше още една задача:

— Какво мислиш за работата под прикритие?

— Ами, мисля, че ще се справя.

— Неколцина от момчетата в бара ме загледаха, затова сега трябва да отидеш ти. Няма да носиш микрофони или други такива. В случая ни трябва само информация, не доказателства.

— Какво да правя?

— Погледни в куфарчето ми. На задната седалка.

Тя бързо смени скоростите, рязко зави и отново изправи волана на мощната кола. Пуласки вдигна куфарчето ѝ от пода.

— Взех го.

— Виж формулярите най-отгоре.

Той кимна и ги извади. Заглавието бе „Контрол на опасни веществени доказателства“. Имаше приложен циркуляр, описващ нова процедура за периодични проверки на опасни предмети, иззети като веществени доказателства — оръжия, химикали — за да се контролира правилното им съхранение.

— Не бях чувал за такова нещо.

— Защото аз го измислих.

— Ясно.

Тя обясни, че целта е да му даде повод да проникне в участък 118 и да сравни ведомостите за съхраняващи се там веществени доказателства със самите доказателства.

— Ще им кажеш, че проверяваш как се съхраняват веществените доказателства, но искам от теб да прегледаш картотеката за иззети наркотици през последната година. Запиши имената на престъпниците, датите, количествата и данните за извършените арести. Ще сравним данните с документацията на прокуратурата по същите случаи.

Пуласки кимна:

— Така ще разберем дали има изчезнали наркотици между датата на картотекиране и влизането в съда… Добра идея.

— Да се надяваме. Може никога да не узнаем кой ги е взел, но за начало е добре. Хайде, отивай да си поиграеш на шпионин.

Тя спря на няколко пресечки от участък 118, сред мизерни постройки в Ийст Вилидж. Сакс го погледна пак:

— Спокоен ли си?

— Никога не съм правил такова нещо, но ще се пробвам.

Той се подвоуми, погледна формуляра, пое си дълбоко въздух и слезе.

След като Пуласки тръгна, Сакс се обади в отдел „Тежки престъпления“ и във ФБР и Бюрото по наркотиците, за да провери дали в участък 118 има преждевременно прекъснати разследвания за наркотици при съмнителни обстоятелства. Никой не беше чувал нищо такова, но статистиката показваше, че въпреки блестящото им представяне на другите фронтове, местните полицаи водят твърде малко разследвания на организираната престъпност. Това означаваше, че детективите вероятно защитаваха местните банди. От ФБР ѝ казаха, че една традиционна мафиотска групировка напоследък се опитва да се установи в Ийст Вилидж, след като в района вече се извършва активна строителна дейност и има добри възможности за рекет на строителните и ремонтните фирми.

Сакс телефонира на един приятел, началник на отряд за борба с организираната престъпност в централен Манхатън. Той ѝ съобщи, че в Ийст Вилидж има две главни банди, които владеели цялата търговия с хероин и кокаин и нямало да се поколебаят да убият свидетел, както и всеки, който се опитва да ги лъже или не си плаща навреме.