Джефри Дивър - Часовникаря

Беше неин ред.

— Възможно е… Има подозрения за сделки с наркотици. И съмнително самоубийство.

— Добре — проточено изрече Уолас.

Беше дошъл като висш функционер на кметството, сред отговорностите му бе да следи за пълното изкореняване на полицейската корупция. Сакс беше проучила всичко за него, за да се увери, че е надежден съюзник в тази борба. Той не се беше посветил на политическа кариера, а бе бизнесмен, назначен на сегашния си пост от кмета. Явно си вършеше работата — от три години нямаше нито един скандал в полицейското управление и сега той внимателно слушаше Сакс.

Набръчканото лице на Флеърти оставаше безизразно.

Под изпитателния поглед на инспектора Сакс разказа за самоубийството на Бенджамин Крийли и подозренията си заради счупения му палец, изгорените улики във вилата му, следите от кокаин и възможната връзка с някои полицаи, посещаващи „Сейнт Джеймс“.

— От участък 118.

Това беше в Ийст Вилидж. Оказа се, че „Сейнт Джеймс“ е любимият бар на местните ченгета.

Уолас болезнено присви очи.

— Знаете ли имената им?

— Не. Дори нямам доказателства, че Крийли се е срещал с някого от тях. Все пак това е много вероятно.

Флеърти докосна пръстена с диамант на средния си пръст. Камъкът беше огромен. Освен него и една масивна златна гривна тя не носеше други бижута. Изражението на инспекторката оставаше непроницаемо, но Сакс знаеше, че новината много я тревожи. Дори само намек за корупция сред полицаите караше местните власти да треперят. Проблемът в участък 118 обаче щеше да е особено сериозен. Според статистиките това бе образцов участък с най-голям брой разкрити престъпления, но и с най-голяма смъртност сред служителите. На ключови постове в „Голямата сграда“ се назначаваха повече полицаи от този участък, отколкото от който и да е друг.

— Никога не сме получавали сведения, че там може да има проблеми — измърмори Уолас.

Флеърти се загледа в Сакс и разсеяно потърка пресата за мастило със скъпата си писалка.

— След като открих, че може да има връзка между тях и Крийли, изтеглих двеста долара от близкия автомат и ги смених срещу целия оборот на бара. Някои от банкнотите са дошли от полицаите.

Флеърти кимна:

— Хубаво. И сигурно сте проверили серийните номера.

— Да. Не намерих съвпадения със списъците за издирване от министерствата на финансите и правосъдието. Но почти всички банкноти показаха положителна проба за кокаин. Една — за хероин.

— Боже — възкликна Уолас.

— Да не си правим прибързани заключения — предупреди го Флеърти.

Сакс кимна и обясни какво има предвид инспекторката: Много двайсетдоларови банкноти в обръщение съдържат следи от наркотици. В случая обезпокоителното бе това, че почти всички банкноти на полицаите в „Сейнт Джеймс“ са имали такива следи.

— Кокаинът със същия състав ли е като намерения в камината на Крийли? — поинтересува се Флеърти.

— Не. И барманката твърди, че никога не ги е виждала да носят наркотици.

— Има ли някакви доказателства, че полицаите са замесени в смъртта на Крийли? — попита Уолас.

— О, не. Дори не намеквам за такова нещо. Версията ми е, че ако изобщо има замесени полицаи, ролята им е била само да свържат Крийли с някоя банда. Получили са процент от сделката. А може би Крийли е бил пласьорът. Във всеки случай, вероятно е станал твърде алчен или е настъпил някого, който го е изкарал от играта.

— Богат бизнесмен да търгува с наркотици?

— Може би така е спечелил част от състоянието си.

— Бил ли е арестуван в миналото?

— Крийли ли? Не. Телефонирах на жена му. Никога не го е виждала да взема наркотици. Много наркомани обаче успяват да държат пристрастеността си в тайна. Особено пласьорите, ако самите те не вземат дрога.

Инспекторката сви рамене:

— Разбира се, може да е фалшива тревога. Може би Крийли просто е срещнал някой познат в „Сейнт Джеймс“. Споменахте, че е спорил с някого вечерта, преди да умре.

— Така ми казаха.

— Може би просто някоя от сделките му не е вървяла добре. Може да няма връзка с участъка.

Сако кимна енергично:

— Точно така. Може би е просто съвпадение, че в „Сейнт Джеймс“ се събират полицаи… Може Крийли да е бил убит заради невърнати заеми или защото е видял нещо, което не е трябвало.

Уолас се изпъна и погледна през прозореца към ясното синьо небе.

— Предвид смъртния случай, мисля, че трябва да се действа бързо. Информирайте вътрешния отдел.

Отдел „Вътрешно разследване“ разкрива престъпления, извършени от полицаи, но Сакс не искаше той да се намесва. Тя водеше разследването. Не искаше да ѝ го отнемат.