Джефри Дивър - Часовникаря

Флеърти отново докосна писалката, но явно се отказа да си играе с нея. Мъжете могат да си позволят всякакви нервни тикове; жените — не, поне не на това ниво. С пръстите си, носещи безупречен маникюр, Флеърти остави писалката в горното си чекмедже.

— Не, няма да замесваме вътрешния — обяви.

— Защо не? — пожела да узнае Уолас.

Инспекторката поклати глава:

— Твърде близки са до полицаите от Сто и осемнайсети. Ще се разчуе.

Уолас бавно кимна:

— Щом мислите, че така е по-добре…

— Така мисля.

Но радостта на Сакс, че вътрешният отдел няма да се намеси в случая, не продължи дълго, защото Флеърти добави:

— Ще намеря на кого да поверя разследването. Някоя по-висша инстанция.

Сакс се подвоуми само за минута:

— Искам аз да продължа разследването, госпожо инспектор.

— Вие нямате опит — възрази Флеърти. — Не сте работили по вътрешно разследване. — Значи инспекторката също бе направила проучвания. — Това са по-особени случаи.

— Знам, но мисля, че ще се справя.

„Аз съм тази, която доведе случая до този етап. Това е първото ми разследване на убийство. Проклета да съм, ако позволя да ми го отнемат.“

— Това не е само анализ на улики.

— Аз съм водещ детектив в разследването на смъртта на Крийли — спокойно обяви Сакс. — Не съм прост анализатор на улики.

Инспекторката продължи, сякаш не я е чула:

— Добре. Ако обичате, донесете ми всички материали по случая. Всичко, което имате.

Сакс се наведе напред, нервно заби нокътя на показалеца си в кожичката на палеца. Какво трябваше да направи, за да си запази разследването?

Неочаквано заместник-кметът се намръщи:

— Чакайте. Не работите ли вие с онзи детектив, който е на инвалидна количка?

— Линкълн Райм. Да, с него работя.

Той се замисли за момент, след което погледна Флеърти:

— Предлагам да ѝ оставим разследването, Мерилин.

— Защо?

— Има добра репутация.

— Тук не ни трябва репутация. Трябва ни човек с опит. Не се обиждайте.

— Не се обиждам — спокойно отвърна Сакс.

— Това са много деликатни случаи. Взривоопасни.

Уолас обаче си беше наумил нещо:

— На кмета ще му хареса. Тя е сътрудничка на Райм, който се ползва с добро име. И е цивилен. Хората ще я приемат като независим следовател.

„Хората“ — тоест журналистите.

— Не искам голямо, шумно разследване — настоя Флеърти.

— Няма да е шумно — побърза да се намеси Сакс. — Имам само един полицай, който работи с мен.

— Кой?

— От патрулния отдел. Рей Пуласки. Способен полицай. Млад, но способен.

След кратка пауза Флеърти попита:

— Как смятате да действате?

— Ще потърся още за връзката на Крийли с участъка и „Сейнт Джеймс“. Ще потърся мотиви за убийството му, несвързани със Сто и осемнайсети. Ще разпитам деловия му партньор. Може би е имало проблем с клиенти или с някоя поръчка. Освен това трябва да намерим още информация за връзката му с търговията на наркотици.

Флеърти не изглеждаше съвсем убедена, но каза:

— Добре. Ще опитаме по този начин. Но ще ме информирате за всяко ваше действие. Мен и никого другиго.

Сакс изпита огромно облекчение.

— Разбира се.

— Ще ме осведомявате по телефона или лично. Не с имейли и доклади… — Флеърти се намръщи. — Още нещо. Работите ли по друго разследване?

Не можеш да се издигнеш на такъв пост, ако нямаш развито шесто чувство. Сакс през цялото време се беше молила началничката да не зададе този въпрос.

— Помагам при едно разследване. По случая с Часовникаря.

Флеърти се намръщи:

— О, това ли? Не знаех… В сравнение с тези серийни убийства случаят в „Сейнт Джеймс“ не е толкова важен.

Сакс си спомни думите на Райм. „Твоето разследване не е толкова спешно като търсенето на Часовникаря…“

Уолас се замисли за момент. Погледна Флеърти:

— Мисля, че трябва да разсъждаваме като зрели хора. Кое ще изглежда по-сериозно в очите на хората? Убийството на няколко човека или скандал в полицейското управление, който пресата ще разнищи преди нас? Репортерите надушват корумпираните полицаи като акули кръв. Не, този случай е приоритетен. Няма спор.

Сакс се засегна от коментара на заместник-кмета: „Убийство на няколко човека…“ Но не можеше да отрече, че имат еднакви цели. Тя искаше да докара разследването „Крийли“ до край.

За втори път този ден тя каза:

— Ще се справя и с двете разследвания. Гарантирам ви, че няма да има проблем.

В ушите ѝ отново прозвуча скептичният глас на Райм: „Да се надяваме, Сакс…“