Джефри Дивър - Часовникаря

На собствена територия някои полицаи трудно оставят водещата роля в чужди ръце. Данс бе преценила, че Селито не е такъв (не страдаше от комплекс за малоценност), но все пак трябваше да попита.

— Действай. Нали затова сме те повикали.

— Ще кажа някои неща, които могат да прозвучат малко странно, но това е част от метода ми. Ако заподозра, че може той да е извършителят, ще се наведа напред и ще преплета пръстите си. — С този жест щеше да изглежда по-уязвима и подсъзнателно да предразположи убиеца, намалявайки вероятността той да използва оръжие. — Ако сметна, че е безопасен, ще сваля чантичката си от рамото и ще я оставя на щанда.

— Ясно.

— Готови ли сме?

— След теб.

Данс натисна едно копче и от вътрешността на склада се чу звън. Помещението беше малко, пълно с всевъзможни часовници: високи часовници с махало, подобни на тях, но за маса, украсени със скулптури, лъскави съвременни часовници и стотина други по-малки и по-големи, също 50-60 изящни ръчни и джобни часовници.

Отидоха в дъното на магазина, където плешив мъж около седемдесетте ги гледаше предпазливо иззад щанда. Пред него бяха подредени частите на разглобен часовников механизъм.

— Добър ден — поздрави Селито.

Старецът кимна:

— Здравейте.

— Аз съм детектив Селито от полицейското управление, а това е агент Данс. — Селито показа документите си.

— Вие ли сте Питър Халърстейн?

— Аз съм.

Часовникарят свали лупата от окото си и погледна служебната карта на Селито. Усмихна се, но очите му останаха сериозни, ръкува се с полицаите.

— Вие ли сте собственикът? — попита Данс.

— Да, собственик. Също така главен готвач и мияч на чиниите. Имам този магазин от десет години. Не съм мърдал оттук. Почти единайсет.

Излишна информация. Това често е признак, че разпитваният крие нещо. Но можеше да е само защото човекът се чувства неловко в присъствието на двамата полицаи. Основните правила в кинесиката гласяха, че само един изолиран жест или мимика не означава почти нищо. Не можеш да анализираш реакциите самостоятелно, а само групово — например скръстването на ръцете винаги се тълкува в комбинация с движението на очите и пръстите на разпитвания, тона му и избора му на думи.

За да направиш недвусмислени изводи, реакциите трябва да съвпадат с едни и същи стимули.

„В кинесичния анализ — обичаше да казва Кейтрин Данс — не гоним отделни точки, а окончателна победа в мача.“

— С какво мога да ви помогна? Полиция, а? Пак ли са ограбили някого в квартала?

Селито погледна Данс, която не обърна внимание на въпроса, а се засмя и се огледа.

— Не съм виждала толкова много часовници на едно място.

— Търгувам с тях от доста време.

— Всички ли са за продан?

— Всеки за съответната цена. — Търговецът се усмихна.

— Е, има някои, които никога не бих продал. Но повечето са за това. Все пак това е магазин, нали?

— Този е много красив.

Продавачът погледна какво сочи Данс — часовник в стил „Ар Нуво“ с обикновен циферблат.

— „Сет Томас“ от хиляда деветстотин и пета. Стилна изработка, надежден.

— Скъп ли е?

— Триста долара. Само позлатен, има масово производство. Чакайте да видите какво значи скъпо. — Той посочи един керамичен в розово, синьо и лилаво, с цветчета; на Данс ѝ се стори твърде натруфен. — Струва пет пъти повече.

— Аха.

— Разбирам реакцията ви, но в света на колекционерите нещо, което ще се стори безвкусно на един, за друг е истинско произведение на изкуството.

Халърстейн се усмихна. Все още се държеше предпазливо и изглеждаше обезпокоен, но започваше да се отпуска.

Данс се намръщи:

— Какво ли става по пладне? Сигурно си слагате тапи за уши.

Часовникарят се засмя:

— При повечето можеш да изключиш звъненето. Кукувичките са тези, които ме влудяват. Така да се каже.

Данс зададе още няколко въпроса за търговията, събирайки цяла библиотека от жестове, погледи, тонове на гласа и думи — първоначалната представа за характера му.

Най-сетне, все така спокойно, попита:

— Господине, интересува ме дали някой наскоро е купувал няколко бройки от ето този часовник.

Показа му снимка на един от часовниците на „Арнолд Продъктс“, оставени на местопрестъплението. Наблюдаваше го внимателно, докато той гледаше снимката, изражението му остана неутрално. Стори ѝ се, че твърде дълго разглежда часовника, което означаваше, че се колебае за нещо.

— Нямам спомени. Продал съм много часовници, повярвайте ми.