Джефри Дивър - Часовникаря

Боеше се — за живота си.

Ясно.

— Господин Халърстейн, ако си спомните нещо, което може да ни помогне, ще гарантираме безопасността ви.

Данс погледна Селито, който кимна:

— О, да. Ще поставим охрана пред склада, ако трябва.

Часовникарят нервно се заигра с една малка отвертка.

Данс отново извади снимката от чантичката си.

— Бихте ли погледнали пак? Помъчете се да си спомните нещо.

Не се налагаше да поглежда. Халърстейн леко се прегърби, сви раменете си, наведе глава. Това бе състоянието на примирение.

— Съжалявам. Излъгах.

Такава реакция рядко се наблюдава. Данс му даде възможност да се оправдае, че първия път е погледнал снимката твърде бегло или е бил разсеян. Той обаче не си направи труд да прикрие лъжата си. Направо си призна.

— Веднага познах часовника. Просто… той заплаши, че ако кажа на някого, ще се върне и ще ме пребие, ще унищожи всичките ми часовници… цялата ми колекция… Но не знаех нищо за убийствата. Кълна се. Мислех, че просто е откачен.

Устните му затрепериха. Той постави ръка върху кутията на часовника, над който работеше. Жестът означаваше, че просто търси утеха.

Данс установи и друго. Специалистът по кинесика трябва да прецени дали отговорите на разпитвания са в съгласие с въпросите, които са му били зададени, и информацията, която е научил. Наистина, Халърстейн бе потресен от убийствата, страхуваше се за себе си и колекцията си, но реакцията му бе твърде силна за информацията, която му бяха дали.

Данс тъкмо се канеше да продължи с въпросите, за да установи на какво се дължи тревогата му, когато той сам разкри причината.

— Казвате, че оставя часовниците близо до местата, където убива жертвите си, така ли?

Селито кимна.

— Защото трябва да ви кажа… — гласът му премина в шепот — … че не купи само два часовника. Купи десет.

15.30 ч.

— Колко? — попита Райм и поклати глава, когато Селито повтори числото. — Планирал е да убие десет души?

— Така изглежда.

Кейтрин Данс и Селито показаха на криминалиста фоторобота, който бяха направили на Часовникаря по описанието, дадено от Халърстейн. Сега тези рисунки на предполагаемия престъпник, както си го спомнят свидетелите, се правеха компютърно, не със старите методи. Извършителят беше бял мъж около петдесетте с кръгло лице, двойна брадичка, дебел нос и необикновено сини очи. Търговецът бе добавил, че убиецът бил висок малко над метър и осемдесет. Бил слаб, с черна, средно дълга коса. Нямал украшения. Халърстейн каза, че носел черни дрехи, но не си спомняше точно какви.

Данс разказа какво са научили от свидетеля. Някакъв човек се обадил в магазина преди около седмица. Интересувал се от определен вид часовници, не конкретна марка, но да бъдели компактни, да показвали фазите на луната и да тиктакали силно.

— Това било най-важното — обясни тя. — Фазите на луната и тиктакането.

Вероятно за да могат жертвите да чуват тиктакането до последната секунди, преди да умрат.

Търговецът поръчал десет часовника. Когато пристигнали, клиентът дошъл и платил в брой. Не казал името си, откъде е и защо са му часовниците, но разбирал доста от този занаят. Разговаряли за часовници с колекционерска стойност, кой наскоро е купил ценни парчета на търг и какви изложения на часовници има в града. Часовникаря не позволил на Халърстейн да му помогне да занесе покупката до колата си. Пренесъл ги на няколко курса. След това пак се върнал.

— Изглеждал, сякаш се е преобразил — обясни Данс. — Като Джекил и Хайд. Сякаш нещо се било превъртяло в главата му.

Тя описа как престъпникът се навел над Халърстейн и го заплашил, че ако каже на някого, ще се върне, ще унищожи всичко в магазина и ще счупи пръстите му. Търговецът се ужасил.

По отношение на уликите — в магазина бяха намерили твърде малко. Халърстейн не търгуваше много с пари в брой, затова повечето банкноти от деветстотинте долара, които му оставил Часовникаря, бяха още в касата, Селито ги беше иззел като веществено доказателство, но търговецът уточни:

— Едва ли ще ви помогнат, ако търсите отпечатъци. Онзи тип беше с ръкавици.

Купър прегледа банкнотите за отпечатъци и намери само от търговеца, които Селито бе снел за контрола. Серийните номера не бяха регистрирани никъде. Потърсиха микроследи, но събраха само малко прах без особени характеристики.

Опитаха се да установят кога точно Часовникаря е телефонирал в магазина и потърсиха в паметта на апарата. Взеха вероятните номера, но се оказа, че са все от обществени автомати в долен Манхатън.