Джефри Дивър - Часовникаря

Слаба памет — признак за стресовото състояние на отричане при човек, който лъже, също като при Ари Коб по-рано. Той отново внимателно огледа снимката, сякаш се стараеше да помогне, но съвсем леко се обърна с рамо към нея, сведе очи и тонът му се повиши едва доловимо.

— Не, струва ми се. Съжалявам, не мога да ви помогна.

Тя веднага улови лъжата; пролича по внезапната промяна на реакцията му — в случая непроницаемото изражение бе отклонение от характерната за лицето му изразителност, когато казваше истината. Но дали лъжеше, защото просто не искаше да се замесва, защото продаваше часовници на човек, за когото знаеше, че е престъпник, или защото самият той бе извършил убийствата.

Дали да събере ръцете в скута си, или да остави чантичката си на пода?

При определянето на личностния тип Данс бе преценила предишния свидетел, Ари Коб, като екстроверт; Халърстейн, напротив, беше интроверт, ръководеше се от интуицията и емоции, когато вземаше решения. Тя си направи този извод за търговеца от ясно личащата му страст към часовниците и факта, че бизнесът му бе само умерено печеливш — предпочиташе лично да продава предметите, които харесва, вместо да отвори верига от магазини, носеща по-големи печалби.

За да накара интроверт да говори истината, трябваше да постигне емоционална връзка с него, да го предразположи. Агресивният подход като при Коб щеше да го накара да се затвори в себе си.

Данс поклати глава:

— Вие бяхте последната ни надежда.

Въздъхна, хвърли кратък поглед на Селито, който, слава Богу, добре играеше ролята на разочаровано ченге, поклати глава и се намръщи.

— Надежда за какво? — поинтересува се Халърстейн.

— Човекът, който е купил тези часовници, е извършил тежко престъпление. Това е единствената следа, която може да ни заведе при него.

Загрижеността, която се изписа на лицето на Халърстейн, изглеждаше искрена, но Кейтрин Данс бе срещала доста добри актьори. Тя взе снимката, сгъна я и я прибра в чантичката си.

— Тези часовници бяха намерени до жертвите.

Очите му застинаха за момент. Реакцията му издаваше изненада, но дали беше искрена?

— Жертви ли?

— Снощи бяха убити двама души. Часовниците са били оставени като един вид послание. Още не знаем със сигурност. — Данс се намръщи. — Объркана история. Ако аз исках да убия някого и да оставя някакъв предмет, нямаше да го сложа на десет метра от жертвата. Щях да го оставя много по-близо. Озадачени сме.

Данс внимателно наблюдаваше реакцията му. Халърстейн реагира на лъжата ѝ като човек, който не е запознат с истинското положение на нещата — поклати съчувствено глава, но нищо повече. Ако беше убиецът, сигурно щеше да издаде (най-вероятно с очите си), че твърдението ѝ не съвпада с онова, което той знае. Щеше да си помисли: „Ама аз ги оставих до жертвата. Кой ги е преместил?“ Това щеше да е придружено със специфични мимики и жестове. Ако е добър артист, може би щеше да прикрие реакцията си, но повечето хора не могат. Данс следеше търговеца много внимателно и реши, че е преминал теста. Убеди се, че не е бил на местопрестъплението.

Тя остави чантичката си на щанда.

Лон Селито отмести ръката си от десния хълбок, където я бе държал през цялото време.

С това обаче трудното тепърва започваше. Бяха установили, че часовникарят не е убиецът, но защо лъжеше, че не знае нищо за часовниците? Явно му бе известно нещо. Данс трябваше да му го изкопчи.

Господин Халърстейн, жертвите на снощните убийства са умрели от мъчителна смърт.

— Чакайте, става дума за случая, дето го показваха по телевизията. Единият е бил смачкан от нещо. А пък другият бил хвърлен в реката. Казаха по новините.

— Да, това е.

— И… този часовник е бил там?

За малко да каже „моя“ часовник.

„Внимавай“ — каза си тя.

Данс кимна:

— Мислим, че ще нападне и други хора. И както вече казах, вие бяхте последната ни надежда. Ако трябва да търсим други търговци на часовници, ще загубим седмици.

По лицето на Халърстейн се изписа тревога.

Безпокойството лесно се забелязва по мимиките, но то може да се дължи на различни емоции — съчувствие, мъка, разочарование, тъга, смущение — и само методите на кинесиката могат да разкрият източника, ако разпитваният не даде доброволно информация.

Кейтрин Данс наблюдаваше очите на стареца, пръстите му върху часовниковия механизъм на щанда, езика му, докосващ леко ъгълчето на устните. Изведнъж разбра: Халърстейн се чувстваше притиснат.