Джефри Дивър - Часовникаря

Хейл погледна предмета на седалката до себе си — златния джобен часовник „Бреге“. Все още с ръкавици, той го вдигна, бавно го нави (внимателно да не скъса пружинната) — и го пъхна в голям хартиен плик, пълен с топчета стиропор.

Хейл залепи плика и запали двигателя.

Нямаше ясни следи.

Райм, Селито, Купър и Пуласки седяха в лабораторията в къщата на криминалиста и разглеждаха нещата, открити в тайната квартира в Бруклин.

Амелия Сакс все още я нямаше. Не беше казала къде отива. Все пак бе споменала на Том, че ще е наблизо, ако им потрябва — на 57-ма и 6-то. Райм тайно провери в телефонния указател. Беше адресът на „Арджайл Секюрити“.

Бяха намерили няколко размазани отпечатъка, никой от тях нямаше съвпадения в полицейската картотека, нито сред отпечатъците от другите местопрестъпления. Къщата бе наета под друго фалшиво име и фалшив постоянен адрес. Беше платено в брой. В списъка с разговорите от телефона имаше само номера на улични телефони. При подробен преглед на кабелните услуги се установи, че Часовникаря често е използвал Интернет, но не и конкретни имейл адреси, а само свободни сайтове. Най-често бе посещавал сайт за продажба на медицинска литература.

— По дяволите, може би някой друг го е наел — измърмори Селито.

И още как, помисли си Райм. Кимна:

— Има друга цел. Вероятно вече замисля следващия си удар. Представете си какво може да причини, ако се представи за лекар.

„А аз допуснах да се измъкне“ — помисли си мрачно.

Сред частичките, събрани от Сакс, намериха още влакна от подплата на пилотско яке и растителни остатъци, примесени с морска сол — различни от морските водорасли в океана край яхтата на Робърт Уолас на Лонг Айлънд.

— Пак водорасли и морска вода — измърмори Пуласки. — Може да е или от източното, или от западното крайбрежие.

— Да, това са двете възможности.

Пуласки кимна:

— Аха, забравих Мексиканския залив.

— И Индия забрави — сопна се Райм. — И Шри Ланка. Египет, Япония, Нова Зеландия.

— О, имаш предвид, че може да са от друг океан. Не се бях сетил.

— Бих се учудил.

Инспекторът от бруклинския участък се обади да докладва, че претърсването на района било безрезултатно. Малкото свидетели, които били виждали заподозрения, не знаели нищо за него.

Що се отнася до Шарлот и покойния ѝ съпруг Бъд Алъртън, разследването имаше доста по-голям напредък. Двамата далеч не бяха предпазливи при заличаването на следите си колкото Часовникаря. Сакс бе намерила много улики срещу екстремистките организации, в които членуваха, включително една в Мисури и известната Патриотична асамблея в щата Ню Йорк, която Райм и Сакс вече бяха разследвали. Телефонни разговори, имейли и пръстови отпечатъци щяха да дадат на ФБР и местната полиция достатъчно материал за разследване.

На вратата се позвъни и Том излезе да отвори. След малко въведе в стаята жена с военна униформа. Това сигурно бе Луси Рихтер, четвъртата „жертва“ на Часовникаря. Изглеждаше по-изненадана от обзавеждането на къщата, отколкото от състоянието на Райм. Хрумна му, че тази жена, работеща на места, където бомбените атентати са ежедневие, е виждала всякакви хора с ампутирани крайници или различни степени на парализа.

Тя обясни, че искала да разговаря с детективите и Кейтрин Данс я посъветвала направо да дойде.

Том, винаги гостоприемен, ѝ предложи чай или кафе. Райм, който обикновено не обичаше гостите му да се чувстват уютно и да се задържат, сега укорително изгледа болногледача си:

— Том, дамата може да е гладна. Или да ѝ се пие нещо по-сериозно. Уиски например.

— Човек не може да ти угоди — възкликна Том. — Не подозирах, че храниш такава симпатия към военните.

— Благодаря, но няма да взема нищо — отвърна Луси. — Няма да се задържам. Кейтрин тук ли е?

— Още я няма, но ще се отбие на път към летището.

— Ако не я дочакам, предайте ѝ, че ще ѝ се обадя. — Военнослужещата се усмихна на Райм. — Преди всичко бих искала да ви благодаря. Задето спасихте живота ми — два пъти.

— Всъщност — изтъкна Селито, — първия път не бяхте в опасност. Той не е имал намерение да ви нарани, нито друга от жертвите си. Втория път… е, приемаме благодарностите, защото щяхте да станете на парчета.

— Близките ми също бяха там. Не знам как да ви се отблагодаря.

Райм, както винаги, се почувства неловко. Кимна, изразявайки (както се надяваше) сдържано приемане на благодарностите.

— Другата причина да дойда е, че открих нещо, което може да ви послужи. Разговарях със съседите си и един човек, който живее през две къщи ми каза, че вчера, когато получавал някаква пратка през задния вход, видял въже, което висяло от покрива на блока му. Помислих си, че престъпникът може да е избягал така.