Джефри Дивър - Часовникаря

Е, поздравления… Мислех, че планът ми е идеален, но явно съм сгрешил.

Този джобен часовник е „Бреге“. Той ми е любим. Произведен е в началото на XIX век и има рубинена цилиндрична котва, вечен календар и противоударен механизъм. Надявам се, че прозорчето с фазите на луната ще ви хареса в светлината на наскорошните ни приключения. В света има много малко екземпляри от този модел. Подарявам ви го в знак на уважение. Никой досега не ми е попречил да свърша работата си; вие сте най-способният ми противник. (Щях да кажа, че сте по-способен от мен, но това не е съвсем вярно. Все пак не успяхте да ме заловите.) Навивайте редовно часовника (но внимателно); той ще отмерва времето до следващата ни среща.

Един съвет: на ваше място бих се възползвал от всяка секунда, изминала от този момент.

Селито се намръщи.

— Какво има? — попита Райм.

— Това е най-галантната заплаха, която съм чувал, Линк. Повечето престъпници казват просто: „Ще те убия…“ А какво е това? — Посочи бележката. — Двоеточие? Заплашва те, а не допуска дори една пунктуационна грешка.

На Райм не му стана смешно. Все още беше бесен, че са оставили извършителя да се измъкне и той явно не смята да спре да върши престъпления.

— Ако престанеш да измисляш тъпи шеги, Лон, може би ще забележиш, че граматиката и синтаксисът на писмото са безупречни. Това ни показва още нещо за престъпника. Има добро образование. Частно училище? Класическо образование? Филолог? Напиши всичко това в таблицата, Том.

Селито не се предаваше:

— Шибани двоеточия.

— Имаме резултат — обяви Купър. — Растителните останки са от каулерпа таксифолия , плевелно водорасло.

— Какво?

— Водорасло, което за кратко време се размножава в огромни количества. Създава всякакви проблеми. За известно време е било унищожено в Съединените щати.

— Щом се размножава толкова лесно, сигурно се среща навсякъде — измърмори Райм. — Безполезно като улика.

— Не е точно така — уточни Купър. — Има го само по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка.

— В Мексико и Канада?

— Да, има го доста.

— Открихме го — саркастично измърмори Райм. — Изпращайте специалния отряд на адреса.

Кейтрин Данс обаче се намръщи:

— Западното крайбрежие ли? — Замисли се за момент. — Къде е записът с разпита?

Мел Купър намери файла и го пусна.

За десети път на екрана се появи лицето на безочливо лъжещия убиец. Данс се вгледа съсредоточено в него. Почти като Райм, когато изучаваше веществените доказателства.

Криминалистът толкова много пъти бе слушал разпита, че вече не чуваше думите. Бяха безполезни. Данс обаче изведнъж се засмя. Щракна с пръсти и прошепна:

— Хрумна ми нещо.

— Какво?

— Е, не мога да ви кажа адреса, но се досещам от кой щат е. От Калифорния. Или е живял там дълго време.

— Откъде разбра?

Тя върна записа. Отново пусна част от разпита — онази част, в която арестантът разказваше как отишъл в Лонг Айлънд, за да вземе конфискувания джип. Спря записа и обясни:

— Изучавала съм регионалните говори. Когато говорим за междущатските магистрали, в Калифорния използваме определителен член — например Четиристотин и петата в Лос Анджелес. Тук той говори за „Четиристотин деветдесет и петата“. И чухте ли да казва „автострада“? В Калифорния това е по-често използвана дума от „магистрала“ и „шосе“ като в източните щати.

Може и да е полезно, помисли си Райм. Още една тухла в градежа на доказателствата.

— Да се запише — нареди.

— Когато се прибера, ще започна разследване в Калифорния — обеща Данс. — Ще започна издирване в целия щат, пък да видим какво ще излезе. Така, хайде да тръгвам… О, и ще се радвам скоро да ми гостувате в Калифорния.

Том кимна към Райм:

— За него е полезно да пътува. Твърди, че не му харесва, но когато отиде на ново място, му е приятно. Стига да има добро уиски и достатъчно престъпления, та да не му доскучае.

— В Калифорния правим повече вино… Но не се безпокой, има достатъчно престъпност.

— Ще видим — неангажирано отговори Райм. — Между другото… може ли една услуга?

— Разбира се.

— Изключѝ си мобилния да не се изкуша пак да те повикам от летището, ако излезе още нещо.

Тя се засмя:

— Ако не бързах да се върна при децата, щях да остана.

— Обаждай се.

Селито отново ѝ благодари и Том я изпрати.

— Рей, свърши и ти някаква работа — провикна се Райм.

Новобранецът се сепна:

— Вече се обадих за въжето, ако това имаш предвид.