Джефри Дивър - Часовникаря

— Не, прекрасно е. Много ми харесва. Вчера на улицата ме позна, нали? Когато беше в колата?

— Да. Помислих си, че нарочно си дошла, пак да ме спасиш. Това не е случайност. Вярваш ли в такива неща?

Сакс не вярваше, но отвърна:

— Понякога се случват странни неща.

До тях спря друга кола, а отвътре слезе социална служителка, позната на Сакс. Качи се при тях и ги поздрави.

— Олеле — възкликна красивата чернокожа и потърка ръцете си над отворите на парното. — Не е честно. Календарната зима още не е започнала официално. — Беше уредила нов дом за момичето и обясни: — Имаме две много добри приемни семейства. Едното живее в Ривърдейл, познавам тези хора от години. Ще останеш при тях за няколко дни, докато потърсим роднините ти.

Пами се намръщи:

— Може ли да си сменя името?

— Да си смениш…

— Не искам вече да се казвам така. И не искам да виждам вече майка си. Не искам приятелите ѝ да ме открият.

Сакс побърза да изпревари социалната служителка, каквото и да се канеше да отговори тя.

— Ще се погрижим нищо лошо да не ти се случи вече. Обещавам.

Пами я прегърна.

— Мога ли пак да те видя някой път? — попита Сакс.

— Ами, да, разбира се. Ако искаш — отвърна момичето, като се опитваше да скрие вълнението си.

— Какво ще кажеш да излезем по магазините утре?

— О, чудесно. Да.

На Сакс ѝ хрумна нещо:

— Обичаш ли кучета?

— Да. Едни хора, при които живях в Мисури, имаха. Харесвах го повече от хората.

Сакс се обади на Том в къщата на Райм:

— Искам да те попитам нещо.

— Казвай.

— Има ли кандидати да вземат Джаксън?

— Не. Още му търся стопани.

— Аз вече му намерих. — Сакс затвори и се обърна към Пам: — Имам коледен подарък за теб.

Понякога и най-добре конструираните часовници не работят.

Замислете се само колко крехки са тези механизми. Петстотин, хиляда миниатюрни движещи се части, почти микроскопични винтчета, пружинки и кристали, десетки отделни процеси, протичащи в пълен синхрон… Има стотици възможности за провал. Понякога часовникарят бърка в изчисленията, понякога някоя метална част е дефектна, понякога собственикът навива твърде стегнато пружината. Понякога изпуска часовника. Под стъклото прониква влага.

Часовникът може да работи идеално при едни условия, но не и при други. Дори знаменитият „Ролекс — Ойстър Перпечуъл“, първият водолазен часовник — едно революционно за времето си изобретение — не може да издържи неограничено дълбоко под водата.

Сега, близо до Сентрал Парк, Чарлз Веспасиан Хейл седеше в колата си, с която бе дошъл от Сан Диего (така не оставяш никаква следа, ако плащаш за бензина в брой и не пътуваш по платени магистрали), и се чудеше защо планът му се провали.

Основният проблем явно бе полицията, и по-точно Линкълн Райм. Хейл бе направил всичко, което се сещаше, за да е винаги с един ход пред тях. В крайна сметка обаче те някак си набраха преднина. Райм бе направил онова, от което се опасяваше Хейл — вникна в механизма и по малкото чаркове се досети как работи.

По-късно щеше да има достатъчно време да обмисли всичко, за да не допуска същите грешки в бъдеще. Смяташе веднага да тръгне за Калифорния. Погледна лицето си в огледалото за обратно виждане. Беше боядисал косата си черна — естественият ѝ цвят — и бе свалил сините контактни лещи, но колагенът, с чиято помощ бе направил носа, бузите и гушата си по-дебели, още стоеше. Щяха да са му нужни месеци, докато възвърне двайсетте килограма, с които беше отслабнал за тази задача. Едва тогава щеше да заприлича отново на себе си.

Да, беше се провалил, но както бе казал на Винсънт Рейнолдс, това нямаше значение за големия план. Защото научи нещо, което промени живота му. Беше създал образа на Часовникаря само защото му се стори зловещ и щеше да привлече вниманието на обществеността и полицията.

Когато влезе в ролята си обаче, за своя изненада Хейл установи, че героят, който играеше, е въплъщение на истинския му характер. Така сякаш най-после бе станал себе си. Часовниците и времето наистина го заинтригуваха. (Делфийският механизъм му беше особено интересен; в някой момент можеше да се опита да го открадне.)

Часовникаря…

Чарлз Хейл бе уред за измерване на времето. Можеш да използваш часовника за благородни цели, например да следиш контракциите на бременна, за да улесниш раждането. Можеш да го използваш и за нещо ужасно — да планираш нападение за избиване на жени и деца.

Времето не познава нравственост и морал.