Джефри Дивър - Часовникаря

— Как разкри нашата приятелка? — поинтересува се Делрей и кимна към Шарлот.

— О, лесно. Тя беше твърде непредпазлива. Щом Дънкан не беше такъв, за какъвто се представяше, значи и съучастничката му на първото местопрестъпление участваше в плана. Нашият новобранец записа номерата на всички коли, които са били през този ден в района. Автомобилът на мнимата сестра на първата жертва се оказа взет под наем от „Авис“, на името на Шарлот Алъртън. Проверихме всички хотели в града и накрая я намерихме.

Делрей поклати глава:

— От твоите уста звучи толкова не-ве-ро-ят-но лесно, Линкълн. А какво става с извършителя? Часовникаря?

— Това вече е друга работа — измърмори криминалистът.

Обясни, че Пами, дъщерята на Шарлот, е чула, че е наел апартамент в Бруклин, но не знаеше точно къде.

— Няма други следи.

Делрей се наведе към жената:

— Къде в Бруклин? Трябва да разберем. Веднага.

— Много сте жалки! — изсмя се тя. — Всичките! Лакеи на вашингтонската бюрокрация. Продавате сърцето на страната ни и…

Делрей се наведе още и заговори в лицето ѝ:

— Я стига с тая по-ли-ти-ка. Сега ще ни изпееш всичко, кукло. Ясен ли съм?

— Майната ти!

Делрей издиша шумно. Възкликна с престорено отчаяние:

— Не мога да се меря с този интелект.

Райм съжаляваше, че Кейтрин Данс я няма, макар че вероятно и на нея щеше да ѝ е трудно да измъкне информация от арестантката. Затова се приближи с инвалидната количка и прошепна така, че Пами да не чуе:

— Ако ни помогнеш, ще се погрижа от време на време да можеш да виждаш дъщеря си, докато си в затвора. Ако мълчиш, ще се постарая до края на живота си да не я видиш.

Шарлот погледна към коридора, където Пами седеше на един стол и плахо стискаше книжката си. Беше красива, слабичка, уязвима. Носеше избелели дънки и тъмносиньо горнище на анцуг. Имаше черни сенки около очите. Разсеяно чоплеше ноктите си. Също като Амелия Сакс. Момичето изглеждаше лишено от всички радости за едно дете.

Шарлот погледна Райм.

— Тогава няма повече да я видя — заяви хладно.

Делрей примигна удивено, на безизразното му по принцип лице се изписа отвращение. Райм не се сещаше какво друго би могъл да каже на жената.

В този момент дотича Рей Пуласки, беше задъхан.

— Какво има? — попита го Райм.

Отначало младежът не можеше да каже нищо.

— Телефонът… Часовникаря…

— Успокой се, Рей.

— Съжалявам… — Младежът си пое дълбоко въздух. — Намерих го. Адреса му… Чиновникът на рецепцията е видял Шарлот да звъни от автомата във фоайето всяка нощ точно в дванайсет часа през последните четири-пет дни. Обадих се в телефонната компания. Дадоха ми номера. Засякоха го. Ето къде живее. В Бруклин.

Подаде един лист на Селито, който го връчи на Хауман.

— Браво — похвали го дебелият детектив.

Сакс обяви:

— Тръгвам. Ще ви се обадя от мястото.

— Чакай — спря я Райм. — Защо не си починеш този път? Остави Бо да се оправя.

— Какво?

— Специалният отряд е достатъчно добре подготвен.

Сакс напускаше. Имаше поверие, че опасността полицай да загине е по-голяма в последните дни на службата му. Райм не вярваше в поверия, но това нямаше значение. Той просто не искаше да я пуска.

Сакс сигурно си помисли същото. Колебаеше се. Райм забеляза, че гледа към коридора, където седеше Пам Уилоуби.

Полицайката се обърна към него. Погледите им се срещнаха. Той се усмихна леко и кимна.

Сакс грабна коженото си яке и излезе.

В тихия бруклински квартал, десетина спецполицаи бавно вървяха по тротоара, други шестима се промъкваха в уличката зад двуетажната къщичка.

В този район имаше само фамилни къщи с малки дворчета, украсени за Коледа. Ограничената площ не беше попречила на собствениците да заселят имотите си с голямо количество Дядо Мразовци, джуджета и еленчета.

Сакс вървеше бавно начело на ударния отряд. Имаше връзка по радиостанцията с Райм.

— На мястото сме — каза тихо.

— Какво е положението?

— Със сигурност е той. Съседите от двете страни го разпознаха на снимките. Евакуирахме съседните къщи. Отсреща няма постройка.

Срещу тайната квартира на Часовникаря имаше малка зеленчукова градина. По средата стърчеше раздърпано плашило. Върху гърдите му имаше надпис със спрей.

— Мястото е удобно за акция. Сега сме… Чакай, Райм.

Единият прозорец светна. Полицаите около нея спряха и приклекнаха. Сакс прошепна:

— Още е тук… Изключвам.

— Хвани го, Сакс.

Тя долови необичайна настойчивост в гласа му. Знаеше, че Райм е разгневен, задето Часовникаря се е измъкнал. Спасяването на хората в Управлението по градоустройство и залавянето на Шарлот бяха успешни акции, но криминалистът искаше да види извършителя с белезници.