Джефри Дивър - Часовникаря

Шарлот погледна към стаята, където съпругът ѝ бе загинал за нищо. Сетне идеологът в нея заговори:

— Никога няма да ни победите. Може да спечелите една-две битки, но ние ще си върнем страната. Ще…

— Брей, каква реторика — чу се насмешлив мъжки глас.

В стаята влезе висок, строен чернокож — агентът от ФБР Франк Делрей. Щом чу за терористичния атентат, той веднага заряза разследването за счетоводни измами, по като работеше („Абсолютна скука“, както се изрази) и си присвои ролята на офицер за свръзка между ФБР и детективите по случая с Управлението по градоустройство.

Делрей носеше сивкаво-син костюм, крещящо зелена риза и кафяво палто в ретро стил — агентът беше прословут със странния си вкус към дрехите. Той погледна Шарлот:

— Брей, брей, какво имало тук. — Тя го изгледа мрачно и Делрей се засмя. — Жалко, че ще те тикнем зад решетките за… завинаги, без да постигнеш заветната си мечта. Все едно да тичаш за световен рекорд с вързани крака.

Подходът на Делрей в разпитите се различаваше коренно от методите на Кейтрин Данс. Райм подозираше, че тя не би го одобрила.

Шарлот бе арестувана за престъпления по законите на щата, а сега Делрей ѝ предяви федерални обвинения — за бомбата в сградата на ООН, за сегашния случай, за съучастничество при една престрелка в съдебна зала в Сан Франциско и няколко други.

Шарлот каза, че разбира правата си и понечи пак да ги поучава.

Делрей я заплаши с пръст:

— Млъкни за малко, сладурано. — Обърна се към Райм. — Как се досети за това, Линкълн? Чухме една версия, чухме втора; чухме за момчета от вашите, дето вземат пари, които не им се полагат, за някакъв превъртял, който оставя часовници при жертвите си — после изведнъж затваряш летищата и ме изкарваш от сладката ми дрямка със спешна акция в Градоустройството.

Райм му описа трескавите опити с методите на криминалистиката и кинесиката да разкрият истинския план на Часовникаря. Кейтрин Данс бе предположила, че е излъгал за истинската си мисия в Ню Йорк. Затова отново бяха прегледали уликите. Някои сочеха към кражба на ценен експонат от музея „Метрополитан“.

Колкото повече разсъждаваха над тази възможност обаче, толкова по-малко вероятна им се струваше. Райм предположи, че сигналът за недоставена пратка в музея е фалшив, с цел да ги заблуди. Предпазлив престъпник като Часовникаря не би оставил толкова ясни следи. Беше предал Винсънт, защото е знаел, че изнасилвачът ще издаде скривалището им в църквата, където бе оставил двата музейни каталога. Беше споменал за Делфийския механизъм пред Винсънт и Халърстейн. Значи е намислил друго. Но какво? Кейтрин Данс прегледа записа от разпита още няколко пъти и реши, че арестантът може би лъже, че е избрал първите си жертви случайно.

— Следователно — обясни Райм на Делрей — те са били избрани с конкретна цел. Какво общо имаше между тях?

Райм си беше спомнил нещо, свързано с първото местопрестъпление. Ари Коб бе споменал, че първоначално джипът бил спрян в дъното на уличката, но се върнал назад, за да остави трупа в началото ѝ. Защо? Явно е искал да остави жертвата на точно определено място. Какво беше наблизо? Задният вход на Управлението по градоустройство.

Райм поиска списък на клиентите на архитектурното бюро и точно както очакваше, се оказа, че сред тях е сградата на управлението.

— Изпратих новобранеца да огледа. На улица „Седар“ точно срещу управлението намери сграда, която наскоро е била ремонтирана. Само преди седмица катранената импрегнация на покрива е била подновена. Открихме частици катран, подобни на полепналите по обувките на извършителя. Покривът е идеална наблюдателница.

Това обясняваше защо е разпръснал пясък на местопрестъплението и е помел — за да заличи всички частици, които биха могли да го издадат.

Райм бе установил, че и другите жертви са свързани по някакъв начин със сградата. Луси Рихтер щеше да получи отличие на церемонията, затова имаше пропуск и покана за мероприятието, специално издадени заради повишените мерки за сигурност. Също така ѝ бяха изпратили описание на процедурата за преминаване през контролните постове.

Джоан Харпър пък бе подготвила букетите за церемонията — лесен начин незабелязано да се внесе нещо в сградата.

— Най-вероятно бомба. Предупредихме кмета и той се обади на пресата. Накара ги да се махнат от етажа, но да не излизат навън, за да не се усетят извършителите. Сапьорите обаче не успяха да обезвредят бомбите навреме. — Райм поклати глава. — Мразя, когато хубави улики се похабяват така. Сигурно знаеш, че е трудно да се снемат пръстови отпечатъци от метални предмети, хвърчащи със скорост десет километра в секунда.