Джефри Дивър - Часовникаря

Решителността му обаче не можеше да се сравнява с решителността на Сакс. Залавянето на този престъпник щеше да е нейният прощален подарък за Линкълн Райм.

Тя смени честотата.

— Детектив пет осем осем пет до командния пункт.

Бо Хауман отговори от командния пункт на една пресечка от къщата;

— Чувам те. Казвай.

— Тук е. В една от стаите светна лампа.

— Разбрано. Втори отряд, чуваш ли?

Това бяха полицаите зад къщата.

— Втори отряд до командния пункт. Чувам ви. Сега сме… момент. Така, сега е на горния етаж. Един прозорец светна. Това вероятно е задната спалня.

— Може да не е сам — предупреди Сакс. — Може някой от хората на Шарлот да е с него или да си е намерил друг съучастник.

— Разбрано, детектив — обади се Хауман. — НЗ, какво виждате?

Един екип за наблюдение и засичане се беше разположил на покрива на сградата отзад. Наблюдаваха къщата със специални апарати.

— НЗ едно до командния пункт. Всички щори са спуснати. Не виждаме нищо. На инфрачервените детектори се забелязва източник на топлина в задната част на къщата. На тавана свети, но не виждаме нищо, няма прозорци, само капандури.

— НЗ две. Тук е същото. Не се вижда нищо. Топлина на горния етаж, на долния няма. Преди секунда чухме изщракване.

— Оръжие?

— Може би. Край.

Полицаят до Сакс даде сигнал ръце на колегите си. Заедно с нея и още двама заеха позиции около главния вход. Зад тях се приближиха още четирима. Единият държеше таран. Другите трима се целеха в прозорците на приземния и втория етаж.

— Отряд две до командния пункт. На позиция сме. Сложихме стълба към светещия прозорец отзад.

— Отряд едно — на позиция.

— Слушай броенето — заповяда Хауман. — Влизане — на три. Фугасни гранати в стаите, където свети. Хвърляйте силно през щорите. На едно — едновременно динамично нахлуване от двата входа. Отряд две да се раздели, претърсете партера и мазето. Първи отряд да се качи на втория етаж. Внимавайте за експлозиви. Не забравяйте, че този човек разбира от взривни устройства.

— Отряд две — разбрано.

— Отряд едно — разбрано.

Това бе стандартна процедура при влизане и всичко беше планирано в крачка, докато идваха. При все това повтаряха всички проверки според правилата, за да няма издънки.

Въпреки студа дланите на Сакс се потяха. Тя свали едната си ръкавица и подухна върху ръката си. Направи същото с другата. Стегна бронираната си жилетка и разкопча капачето на резервния си пълнител. Другите полицаи бяха въоръжени с автомати, но Сакс не одобряваше това оръжие. Предпочиташе елегантните престрелки с единични куршуми.

Сакс и тримата полицаи от първия отряд се спогледаха и си кимнаха в знак, че са готови за действие.

Хауман започна да брои:

— Шест… пет… четири… три…

Чу се трясък от счупени стъкла, когато фугасните гранати разбиха прозорците.

Хауман продължи бавно:

— Две… едно.

Къщата се разтресе и от прозорците блесна ослепителна светлина. Якият полицай с тарана удари с все сила вратата. Тя се отвори с трясък и полицаите нахълтаха в оскъдно обзаведеното жилище.

С фенер в едната ръка и пистолет в другата Сакс изтича заедно с другите от отряда ѝ на горния етаж. Първата спалня беше празна, втората — също. Провериха всички помещения, нямаше никой.

— Къде е, по дяволите? — измърмори Сакс.

— Голяма загадка, а? — отбеляза някой.

— Сигурно е невидим — коментира друг.

Сетне от слушалката тя чу:

— НЗ едно. Светлината на тавана изгасна. Той е там.

В малката спалня от задната страна намериха шахта към таванското помещение. От отвора висеше въженце. За изтегляне на стълбата. Те спряха и насочиха оръжията си нагоре. Сакс дръпна връвчицата. Сгъваемата стълба се разпъна.

Сакс изгаси лампата в помещението, за да е по-трудно на престъпника да се прицели. При все това той би могъл да застреля всеки, който се качи по стълбата.

Водачът на отряда изкрещя:

— Ти, там горе. Слез веднага… Чуваш ли? Това е последният ти шанс.

Никакъв отговор.

— Фугасна граната — заповяда командирът.

Един полицай извади една от колана си и кимна. Командирът на отряда посегна към стълбата, но Сакс поклати глава:

— Аз ще го хвана.

— Сигурна ли си?

Тя кимна:

— Дайте ми само шлем.

Дадоха ѝ и тя си го сложи.

— Готови сме, детектив.

„Сигурна ли си?“

— Действаме.

Сакс се покачи на първите стъпала — болката в коленете ѝ бе нетърпима, както очакваше. Спря точно под отвора и взе фугасната граната. Издърпа предпазителя и затвори очи, за да не я заслепи светлината от взрива.