Джефри Дивър - Часовникаря

— Само чух мама да казва, че е наел апартамент в Бруклин. Не знам къде точно. Но трябваше да дойде да си вземе парите.

Сакс извика Пуласки и го накара да провери всички обаждания от мобилните телефони на Шарлот и Бъд, а също от телефона в стаята им.

— Дали да не проверя и обществените телефони във фоайето и на улицата?

Сакс вдигна вежди:

— Добра идея.

Новобранецът тръгна да изпълни задачата. Сакс донесе на момичето кутия кока-кола. То я отвори и изпи на един дъх половината. Остави кутията и изпитателно погледна Сакс. Засмя се.

— Какво има? — попита детективката.

— Май не ме помниш, а? Срещали сме се вече.

— Да, във вторник, когато правех оглед.

— Не, не. Преди години.

Сакс присви очи. Наистина момичето ѝ се беше сторило познато, когато го видя в колата на Шарлот. Сега също изпита това чувство.

— Не си спомням.

— Ти ми спаси живота. Бях малка.

— Преди години…

Амелия Сакс присви очи. Вгледа се по-внимателно в Шарлот.

— Боже мой — възкликна.

13.32 ч.

Линкълн Райм поклати глава, докато Сакс му разказваше какво е научила току-що. Не можеше да повярва. Оказа се, че са се срещали с Шарлот преди години, когато пак е идвала в Ню Йорк, представяйки се за Карол Ганц. Тя и дъщеря ѝ Пами бяха жертви в първия случай, по който Райм и Сакс работиха заедно — убиец, колекциониращ човешки кости, не по-малко хитър и жесток от Часовникаря.

За да го залови, Райм бе повикал Сакс да бъде негови очи и уши, ръце и крака при огледите на местопрестъпления. Заедно бяха успели да спасят жената и дъщеря ѝ. По-късно научиха, че Карол всъщност се казва Шарлот Уилоуби и е член на дясна организация, противопоставяща се на правителството заради външната му политика. След като я спасиха, Шарлот поставила бомба в сградата на ООН. При експлозията загинаха шестима души.

Райм и Сакс се заеха с разследването, но извършителката и момичето изчезнаха някъде в централните или западните щати. Дирите им се загубиха.

От време на време проверяваха полицейските картотеки, но от Шарлот и Пами нямаше и следа. Сакс не спря да се тревожи за момиченцето, дори понякога, легнала до Райм, размишляваше на глас какво ли е станало с него, дали вече е късно да го спасят. Сакс, която винаги бе искала деца, се ужасяваше при мисълта за живота, който това дете беше принудено да води — постоянно да се крие, да няма приятели, да не посещава нормално училище — и всичко това в името на една извратена кауза.

Сега Шарлот — с втория си съпруг, Бъд Алъртън — се беше върнала в града, за да изпълни нова терористична мисия. Пътищата им отново се срещаха.

Шарлот ги гледаше гневно, през сълзи.

— Вие убихте Бъд! Проклети фашисти! Убийци. — Изсмя се мрачно. — Но ние успяхме! Колко убихме днес? Петдесет? Седемдесет и пет? Колко висши служители от Пентагона?

Сакс се наведе и се втренчи в лицето ѝ:

— Знаеш ли колко деца имаше в залата? Колко цивилни? Близки и приятели на войниците? Знаеше ли?

— Разбира се, че знаехме — отвърна Шарлот.

— Те просто трябваше да бъдат жертвани, нали?

— За общото благо.

Може би този лозунг екстремистите скандираха при всяка своя сбирка.

Райм кимна на Сакс:

— Хайде да ѝ покажем какво постигнаха.

Сакс включи телевизора.

Водещата на новините казваше:

— … само един леко пострадал. Служителят от сапьорния отряд, който управлявал дистанционно робота за обезвреждане на взривни устройства, е бил одраскан от отломка. Материалните щети се оценяват на половин милион долара. Оказа се, че въпреки първоначалните предположения виновник за атентата не е нито „Ал Кайда“, нито друга ислямска организация. Според говорителката на нюйоркската полиция взривът е дело на местна екстремистка групировка… Отново водещата новина. Две бомби се взривиха днес в сградата на Управлението по жилищно планиране и градоустройство в долен Манхатън. Има само един леко пострадал. Сред набелязаните жертви са били заместник държавният секретар и началникът на Генералния щаб…

Сакс намали звука и самодоволно погледна Шарлот.

— Не — ахна жената. — Не може… Как…

— Очевидно е — отговори Райм. — Разкрихме плана ви, преди бомбите да гръмнат.

— Но… невъзможно — възкликна Шарлот. — Не… нали затворихте летищата, влаковете…

— О, това ли — небрежно се изсмя Райм. — Това беше само за отвличане на вниманието. Отначало не бяхме сигурни какво става, мислех, че иска да открадне Делфийския механизъм, но после се досетих, че е за заблуда. Това обаче не означаваше, че не е направил нещо на цезиевия часовник. Докато разбера какво става, се обадих на кмета и го посъветвах да затвори летищата и да спре влаковете. По-добре да се презастраховаш, отколкото да съжаляваш след това.