Джефри Дивър - Часовникаря

Райм не я прекъсна.

— Сюзан Крийли ми се обади. Искаше да поговорим. Благодари ми, че съм ѝ повярвала, че съм открила убиеца на съпруга ѝ. Разплака се. Каза ми, че не можела да понесе мисълта, че съпругът ѝ се е самоубил. Убийството е ужасно, но самоубийството — това би обезсмислило всичко, което са постигнали заедно.

Сакс се засмя:

— Един възел и счупен палец… Това е нашата работа, Райм. Не помията, на която се натъкнах, интригите, баща ми, Бейкър и Уолас, опитът да ме убият… Всичко е много просто. Работата на полицая е да открие истината за възела и счупения палец.

„Ти и аз, Сакс…“

— Е — попита тя непринудено, като погледна таблицата, — има ли нещо ново за нашия извършител?

Райм обобщи:

— Бил е алпинист или катерач в Европа. Живял е в Калифорния, на крайбрежието. Наскоро е бил там. Може би там живее. Образован е. Не допуска правописни, синтактични и пунктуационни грешки. Освен това искам да огледаме всеки детайл от часовника, който ми подари. Той е часовникар, нали? Това означава, че вероятно е отворил тази машинка, за да погледне какво има вътре. Ако има дори една молекула, оставена от него, искам да знам каква е. — Райм кимна към писмото от Часовникаря и добави: — Признава, че е наблюдавал хотела на Шарлот по времето, когато я заловихме. Искам да огледате всяко място, на което може да е стоял. Това е задача за теб, Рей.

Слушам.

— И не забравяй какво знаем за него. Може да си е тръгнал, а може да не е. Дръж оръжието си на лесно място. Извън гащеризона за огледи. Помни…

— Търсѝ добре, но си пази гърба, нали? — прекъсна го Пуласки.

— Точно така, запомнил си си урока. Хайде сега, на работа.

Понеделник, 12.18 ч.

Декемврийският ден не беше много студен, но старата камина в къщата на Райм не гореше и всички бяха навлечени с дебели дрехи. От устите им излизаха облачета пара, лицата им бяха почервенели. Амелия Сакс носеше два пуловера, а Пуласки — зелено яке с дебела подплата, от което като медал висеше карта за лифтовете от курорта Килингтън във Вермонт.

Полицай скиор, помисли си Райм. Струваше му се странно, макар че не можеше да каже защо. Може би защото бе опасно да се спускаш с голяма скорост по пистите с готов да гръмне 9-милиметров пистолет на кръста.

— Къде е специалистът по камини? — сопна се Райм на болногледача си.

— Каза, че ще дойде между един и пет.

Том носеше вълненото палто, което Райм му беше подарил за Коледа, и тъмночервен кашмирен шал, подарък от Сакс. Тънките му пръсти бяха посинели.

— Аха, между един и пет. Един и пет. Знаеш ли какво, я веднага му се обади и…

— Той така каза…

— Изслушай ме. Обади му се и му кажи, че в квартала му има сериен убиец и смятаме да го заловим някъде между един и пет. Да видим дали ще му хареса.

— Линкълн, не можем…

— Тоя знае ли какво правим тук? Не знае ли, че бдим за спокойствието на хората? Обади му се и му го кажи.

Пуласки забеляза, че Том няма намерение да телефонира.

— Дали аз да не го направя? — измънка. — Да се обадя, имам предвид.

Ох, младежка наивност…

— Не му обръщай внимание — каза Том. — Държи се като куче, което иска да си играе. Ако не му обръщаш внимание, спира.

— Куче? Аз ли съм куче? — възмути се Райм. — Подиграваш ли ми се, а, Том? Точно ти, дето хапеш ръката, която те храни? — Доволен от сравнението, добави: — Кажи на каминджията, че съм получил измръзвания. Това е вярно.

— Значи все пак чувстваш… — започна Пуласки, но млъкна смутено.

— Да, мамка му, чувствам, когато ми е студено, Пуласки.

— Извинявай, казах го, без да мисля.

— Поздравления — засмя се Том.

— За какво? — не разбра новобранецът.

— Нарече те на фамилия. Вече те смята за малко повиеше същество от гол охлюв… Така се обръща към хората, които харесва. Аз например съм просто Том. Завинаги само Том.

— Ако пак му се извиниш обаче, отново ще бъдеш понижен — предупреди Сакс.

Звънецът иззвъня и Просто Том отиде да отвори.

Райм погледна часовника. Часът бе 13.02. Възможно ли беше майсторът на камини да е толкова точен?

Разбира се, че не. Лон Селито влезе, понечи да свали палтото си, но се разколеба. Втренчи се в па̀рата, излизаща от устата му.

— Бога ми, Линк, с парите, които съдираш от общинския бюджет, поне сметката за парно да си беше платил. Това кафе ли е? Топло ли е?

Том му сипа една чашка, Селито я обхвана с едната си длан, а с другата ръка отвори куфарчето си. Извади стара папка с листа, изписани с избледняло мастило и молив, имаше много задраскани изречения, свидетелство за общинската политика на икономии от канцеларски материали.