Джефри Дивър - Часовникаря

Това момиче…

Шарлот отново се загледа в телевизора.

— Не се ли забави много? — попита тя.

Бъд не отговори. Седеше наведен напред, прегърбен, с лакти, опрени на коленете, и събрани длани. Шарлот се запита дали се моли. Напоследък го правеше често.

След няколко минути репортерът, чиято мисия бе да спасява хората от горящи коледни елхи, изчезна и на екрана се появиха думите: „Извънреден бюлетин“.

11.07 ч.

Докато изучаваше часовникарския занаят, за да се представи правдоподобно като убиец отмъстител, Чарлз Хейл бе научил понятието „допълнителна функция“.

Това са функции на часовника, несвързани с показването на часа. Например допълнителните циферблатчета в скъпите часовници, даващи информация за деня и датата, за различни часови пояси, аларми и други. Часовникарите винаги са се увличали по изработката на колкото се може по-сложни часовници. Типичен пример е „Патек Филип-Стар шибър 2000“, състоящ се от над 1000 части. Неговите допълнителни функции показват часа на изгрева и залеза, вечен календар, деня от седмицата, датата и месеца, сезона, фазите на луната, лунната орбита, резерва от енергия както за самия часовник, така и за няколкото аларми в него.

Проблемът при допълнителните функции е в това, че само усложняват часовника и отвличат вниманието от основната му цел: да показва часа. „Брайтлинг“ изработва отлични часовници, но някои от моделите „Профешънъл“ и „Навигатор“ имат толкова много циферблати, стрелки и странични функции — например хронометри и логаритмична линийка — че човек лесно забравя да гледа какво показват голямата и малката стрелка.

В момента обаче допълнителните функции бяха полезни за Чарлз Хейл и той бе вградил няколко в своя часовник — тоест в плана си — за да отвлече вниманието на полицията от истинската му цел. Райм и хората му сигурно вече знаеха, че се е измъкнал от ареста и името му не е Джералд Дънкан. Затова трябваше да ги разсее с нещо друго.

Мобилният му телефон завибрира. Той погледна текстовото съобщение. Беше от Шарлот Алъртън.

„Музеят е затворен. Полицията те търси.“

Хейл прибра телефона.

Изпита силно, почти сексуално удовлетворение.

Детективите явно се бяха хванали на въдицата и бяха насочили цялото си внимание към музея „Метрополитен“, където се разиграваше сценарият за мнимата кражба на Делфийския механизъм. Нарочно бе оставил музейните брошури от Бостън и Тампа в църквата. Бе разправил надълго и нашироко за механизма пред Винсънт Рейнолдс. Бе намекнал пред търговеца на часовници, че е страстен колекционер, и спомена специално за механизма, който сега бе изложен в „Метрополитан“. Малкият пожар в Националния институт по стандарти и технологии щеше да ги заблуди, че някак си е успял да повлияе на националния цезиев часовник, който да отключи бронираната витрина в музея, давайки му възможност да открадне Делфийския механизъм. Полицаите щяха да си помислят, че са догадили истинския мотив на Хейл. Щяха да изгубят часове в претърсване на музея и близкия Сентрал Парк, да оглеждат нещата в брезентовата чанта. Тя съдържаше четири изтърбушени книги, в които имаше две пакетчета сода за хляб, миникомпютърче и малък транзистор. Никой от тези предмети не беше важен за истинската му цел, но щяха да разсеят полицията за известно време.

Страничните функции в плана му бяха толкова много, колкото в най-сложния ръчен часовник на света, изработен от Джералд Джента.

В момента Хейл не беше в музея, нито дори в околността му. Бе излязъл оттам преди около половин час. Скоро след като остави чантата си на гардероб и си купи билет, той влезе в една тоалетна и свали шлифера си. Отдолу носеше униформа на майор от армията. Сложи си очила и офицерско кепе — което носеше в джоба на шлифера — и бързо излезе от музея. В момент беше в долен Манхатън и бавно вървеше между барикадите пред сградата на Управлението по жилищно строителство и градоустройство.

Не след дълго тук щяха да се съберат военни със семействата им за парада в тяхна чест, организиран от кметството, военното министерство и Държавния департамент. След това в Управлението по градоустройства щеше да се проведе церемония. Висши държавни служители щяха да поздравят войници, завърнали се наскоро от служба в чужбина, да им връчат грамоти и да им благодарят, че пак са се записали за участие.

След церемонията, снимките и изтърканите изявления пред пресата, гостите щяха да си тръгнат, а генералите и висшите държавни функционери пак да се съберат, за да обсъждат бъдещите усилия за присаждане на демокрация на други места по света. Тези държавни служители, войниците, техните близки и журналистите, които щяха да присъстват на церемонията, бяха истинската цел на Чарлз Хейл в Ню Йорк.