Джефри Дивър - Часовникаря

Райм мрачно поклати глава. Некадърността и болните амбиции го вбесяваха. И без политически интриги работата му бе достатъчно сложна. Защо, по дяволите, не се бяха обадили да го попитат, преди да освободят Дънкан? Дори преди Кейтрин Данс да каже мнението си за него, неизяснените въпроси бяха твърде много, за да го пуснат.

— Къде е? — изръмжа Селито.

— Пък и какво дока…

— Къде е, по дяволите? — изрева детективът.

След кратко колебание прокурорът продиктува името на един хотел в централен Манхатън и номера на мобилния телефон на полицая, който го пазеше.

— Набирам — обяви веднага Купър.

— Кой му е адвокат? — попита Селито.

Прокурорът му каза името. Добави нервно:

— Наистина не разбирам за какво е тази…

Селито затвори. Погледна Данс:

— Ще разклатя доста удобни кресла. Ако ме разбирате.

Тя кимна:

— В Калифорния също имаме такива гафове. Аз обаче съм сигурна в становището си. Направете всичко, за да го хванете. Всичко. Мога да повторя онова, което ви казах, пред когото пожелаете. Пред началника на полицията, кмета, губернатора.

Райм се обърна към Сакс:

— Обадѝ се на адвоката му и провери какво знае за него.

Тя взе името и отвори мобилния си телефон. Райм, разбира се, беше чувал за „Рийд и Принс“. Това бе голяма и уважавана кантора на долен „Бродуей“. Обслужваше високопоставени бизнесмени и чиновници.

Купър обяви мрачно:

— Говорих с полицая, който пази стаята на Дънкан. Изчезнал е. Явно се е измъкнал по аварийната стълба. Полицаят няма представа кога е станало.

Сакс затвори телефона и се намръщи:

— В „Рийд и Принс“ нямат адвокат с такова име. Дънкан не е сред клиентите им.

— Мамка му! — изруга Райм.

— Така. Време е за кавалерията — обяви Селито.

Телефонира на Бо Хауман и му съобщи, че отново трябва да хванат заподозрения.

— Само дето не знаем къде е — добави.

Даде на командира на специалния отряд някои подробности. Макар че не чуваше разговора, Райм можеше да се досети за реакцията на Хауман по изражението на Селито.

— Няма нужда да го казваш на мен , Бо.

Селито остави съобщение на окръжния прокурор, след което се обади в главното управление на полицията, за да информира началството за положението.

— Искам още информация за него — нареди Райм на Купър. — Бяхме прекалено меки с него. Не го разпитахме достатъчно. — Обърна се към Данс. — Кейтрин, неудобно ми е вече да те моля…

Тя точно затваряше мобилния си телефон.

— Вече отмених полета си.

— Много съжалявам. Нямаш отношение към това разследване.

— Имам отношение от момента, когато разпитах Коб във вторник.

Купър прегледа информацията, която имаха за Джералд Дънкан. Направи си списък от телефонни номера и започна да звъни на ред. След няколко разговора каза:

— Слушайте. Той не се казва Дънкан. Колорадската щатска полиция изпрати кола на адреса от шофьорската книжка. Там наистина живее Джералд Дънкан, но не нашият Джералд Дънкан. Човекът е заминал служебно за шест месеца в Анкъридж, Аляска. Къщата е дадена под наем. Ето снимката му.

На монитора се появи снимка на човек, много различен от арестанта им отпреди няколко часа.

Райм кимна:

— Блестящо изпълнение. Проверил е във вестника за къщи под наем, видял е, че тази стои в обявите от няколко седмици и е сметнал, че заради Коледа никой няма да я наеме в близките дни. Същото като с църквата. Шофьорската книжка, която ни показа, е фалшификат. Паспортът също. Подценяваме този човек от самото начало.

Без да отмества погледа си от монитора, Купър се обади:

— Собственикът — Дънкан — е имал проблеми с кредитната карта. Кражба на самоличност.

Линкълн Райм усети как коремът му се свива — място, на което не би трябвало да има чувствителност. Предчувстваше нещастие.

Данс се взираше в застиналото на екрана лице на Дънкан съсредоточено, както Райм в своите таблици на уликите.

— Какво ли е намислил? — измърмори.

Всички мълчаливо се питаха този въпрос, но никой не можеше да отговори.

Телефонът на Селито иззвъня и той вдигна. Намръщи се, докато слушаше.

— Добре, ще се погрижа.

Райм го погледна с надежда. Дано да беше нещо полезно.

— Хауман се обади. Обадил му се е директорът на една куриерска фирма от етажа на архитектурното ателие, в което Часовникаря беше оставил пожарогасителя. Сградата на Трийсет и втора улица. Получили са оплакване от клиент. Пратка, която е трябвало да се получи вчера, не е пристигнала. Изглежда, че някой я е откраднал приблизително по времето, когато търсехме Часовникаря. Директорът се интересува дали имаме представа кой може да е бил.