Джефри Дивър - Часовникаря

Ако го затвореха вътре, Чарлз отделяше много време да подрежда. До безкрай можеше да запълва мъчителните часове, подреждайки канцеларски материали, книги и играчки. Когато го правеше, не се чувстваше самотен и скуката не го измъчваше. Не се боеше от тишината.

Когато нещо не беше подредено и точно, той се изнервяше, дори несъвършенството да е в недобре сглобените релси на детското влакче или изкривена капла на велосипеда му. Ако нещо не вървеше гладко, той настръхваше, както повечето хора потръпват от скърцането на стиропор.

Бракът на родителите му например. След развода той не проговори на никого от тях. Животът трябваше да е подреден и идеален. Когато не беше, той се чувстваше в правото си да отстрани елементите, които не са си на мястото. Не ходеше на църква (бе установил, че е много малко вероятно да сложиш ред в живота си и да изпълниш целите си чрез комуникация с по-висши същества), но ако би помолил за нещо Бог, то би било родителите му да умрат.

Хейл служи две години в армията, където се справяше отлично в условията на военна дисциплина (единственият недостатък за по-нататъшната му кариера щяха да са пръстовите отпечатъци, документирани в досието му). Постъпи в училище за офицерски кандидати и привлече вниманието на преподавателите си, които го съветваха да учи военна история, тактика и стратегическо планиране.

След като се уволни, замина за една година в Европа, където обикаля планините. Завърна се в Америка и се захвана с бизнес, като задочно следваше право. За известно време работи като адвокат и беше много добър в уреждането на делови споразумения. Печелеше добре, но самотата го измъчваше. Избягваше сериозните връзки, защото за тях се искаше импровизация и бяха изпълнени с нелогично поведение. Страстта му към планиране и ред все повече изместваше нуждата му от любов. И като всеки, който се старае да замени реалните взаимоотношения с някаква фикс идея, Хейл намери по-добър начин да задоволява страстите си.

Откри идеалното решение преди шест години, когато за първи път уби човек.

Тогава Хейл живееше в Сан Диего. Негов делови партньор пострада тежко при катастрофа по вина на пиян младеж. Двата крака на бизнесмена бяха счупени, като единият трябваше да се ампутира. Пияницата не се разкайваше за случилото се, а упорито твърдеше, че е невинен и хвърляше цялата вина върху жертвата. Негодникът бе осъден, но като за първо нарушение получи лека присъда. След това започна да тормози приятеля на Хейл.

Чарлз реши, че това не може да продължава. Измисли сложен план за сплашване на негодника. Когато премисляше всичко обаче, установи, че по някаква причина планът го изнервя. Не можеше определи защо. Накрая осъзна причината. Ако изпълни каквото е замислил, хлапакът щеше да се уплаши, но да остане жив. Ако умре, нямаше да има кой да свидетелства срещу Хейл. Но дали бе в състояние да убие човек? Трябваше да го обмисли.

Да или не?

През една дъждовна октомврийска вечер той реши.

Убийството мина идеално и полицията нито за миг не заподозря, че причината за смъртта на младежа може да е била друго освен нещастен случай с електрическата инсталация.

Хейл очакваше да изпита чувство за вина. Но не стана. Напротив, изпита въодушевление. Толкова идеално бе изпълнил плана, че фактът, че е убил човек, нямаше никакво значение.

Като всеки наркоман, той жадуваше за още.

След време Хейл участва в смесена фирма в Мексико Сити, занимаваща се със строеж на луксозни жилища. Един корумпиран държавен чиновник обаче успя да издигне толкова препятствия, че сделката бе на път да пропадне. Мексиканският съдружник на Хейл отбеляза, че не го правел за първи път.

— Жалко, че няма как да се отстрани — хитро коментира Чарлз.

— О, никога няма да може да се „отстрани“ — с многозначителна усмивка отвърна познатият му. — Той е неуязвим.

Това възбуди интереса на Хейл.

— Разкажи по-подробно.

Оказа се, че корумпираният чиновник бил вманиачен на тема сигурност. Имал огромен брониран джип „Кадилак“, изработен по поръчка за него, и винаги го придружавали неколцина въоръжени бодигардове. Охранителната му фирма постоянно измисляла различни маршрути, за да стигне до къщите, офисите или деловите си срещи. Постоянно местел семейството си от къща в къща и много често дори не отсядал в свои имоти, а у приятели или под наем. Често пътувал с малкия си син — носели се слухове, че използвал момчето като жив щит. Освен това бил под крилото на висш държавен функционер.