Джефри Дивър - Часовникаря

— Не знам. Вероятно ще се ядосат. Но едва ли ще се стигне до военен съд. Това е повече мой проблем. Ще разочаровам много хора. Ще се откажа от нещо, което съм решила. Никога досега не съм го правила. Ще се отметна от думата си.

Данс се замисли за малко, отпи глътка бира.

— Не мога да ти кажа какво да правиш. Едно обаче искам да знаеш. Моята работа е да търся истината. Повечето хора, с които работя, са престъпници. Знаят истината, но лъжат, за да спасят кожата си. Много от хората, които срещам обаче, лъжат сами себе си. Обикновено дори не подозират. Но независимо дали лъжеш полицията, приятелите или себе си, признаците са едни. Изпадаш в стрес, поддаваш се на гняв, потисната си. Лъжата загрозява човека. Истината — обратното… Разбира се, понякога ни се струва, че истината е най-лошото нещо. Не мога да изброя колко пъти, след като принудя заподозрения да си признае, той ме поглежда и в очите му личи истинско облекчение. Това е най-странното. Понякога дори ми благодари.

— Искаш да кажеш, че аз знам истината?

— О, да. Знаеш я. Тя е в теб. Добре скрита. Може да не я харесаш, когато я откриеш, но е там.

— Как да я намеря? Как да подложа на разпит сама себе си?

Данс се засмя:

— Този израз ми хареса. Потърсѝ нещата, които търся аз: гняв, депресия, оправдания, шикалкавене. Запитай се кога се чувстваш така и защо. И не се оставяй да се заблудиш. Скоро ще намериш онова, което търсиш.

Луси се наведе и я прегърна — нещо, което малко разпитвани правеха. Засмя се:

— Хрумна ми нещо. Хайде двете да напишем учебник: „Ръководство по саморазпитване за момичета“. Ще стане бестселър.

— Дадено.

Чукнаха се с бирите.

След пет минути, когато вече преполовяваха чипса, телефонът на Данс иззвъня. Тя погледна името на екранчето. Поклати глава и се засмя.

Звънецът иззвъня. След малко Том въведе Кейтрин Данс в лабораторията. Косата ѝ беше разпусната, не сплетена като преди, и слушалките ѝ висяха на врата. Тя съблече лекото си палто, подаде го на Том и поздрави Сакс и Мел Купър, който също току-що бе дошъл.

Райм ѝ се беше обадил с молба отново да им помогне.

Тя с удоволствие се съгласи.

— Има ново развитие на случая. Имаме нужда от помощта ти.

— Какво мога да направя?

Той ѝ обясни за убийството на приятеля на Дънкан, Андрю Кълбърт, заради когото Часовникаря решил да разобличи Бейкър и Уолас.

— Има нещо странно. С Амелия прегледахме материалите за убийството на Кълбърт. Сред вещите му имало бележник с две записани неща. Едното е „шардоне“, което означава, че може би е смятал да си купи вино. Другото обаче е „тоалетна“ с въпросителен знак… Защо е написал такова нещо? Размишлявах над това и ми хрумна, че това са неща, които човек би носил написани, ако не знае английски или има проблеми с говора или слуха. За да може да си поръча вино в ресторанта и да попита къде е тоалетната.

— Значи — предположи Данс — човекът може би е бил убит, защото не е дал достатъчно бързо портфейла си или не е разбирал какво иска да му каже грабителят… — Тя кимна. — Дънкан мисли, че Бейкър е убил приятеля му, но може би просто е било съвпадение.

— Има и още нещо — намеси се Сакс.

— Разговарях с вдовицата на Кълбърт в Дълът — продължи Райм. — Каза, че бил глухоням по рождение.

Сакс добави:

— Дънкан обаче твърдеше, че Кълбърт е спасил живота му в армията. Ако е бил глухоням, няма как да е служил.

— Мисля, че Дънкан просто е прочел за жертвата на грабеж и се е представил за неин приятел — за да повярваме в мотива му да разобличи Бейкър. — Криминалистът сви рамене.

— Може би не е проблем. Все пак благодарение на него заловихме корумпиран полицай. Остават обаче няколко въпроса. Хрумна ми, че можеш да погледнеш записа с показанията му и да кажеш какво смяташ.

— Разбира се.

Райм кимна на Купър, който въведе някаква команда на компютъра.

След малко на един монитор се появи образът на Джералд Дънкан. Седеше спокойно в стая за разпити и Селито описваше подробностите: кой е арестантът, датата и по кое разследване е разпитът. Даването на показания започна след това. Дънкан разказа приблизително същото, както пред Райм на тротоара при последното „местопрестъпление“.

Данс гледаше, слушаше внимателно и кимаше замислено.

Когато показанията свършиха, Купър натисна пауза и лицето на Дънкан застина на екрана.

Данс погледна Райм:

— Това ли е всичко?

— Да. — Той забеляза, че лицето ѝ е напрегнато. — Какво мислиш?

— Ами… — Тя се подвоуми. — Май не е само разказът за убийството на приятеля му… Имам чувството, че всичко, което казва, е лъжа.