Джефри Дивър - Часовникаря

Затова може да се каже, че е неуязвим — обясни мексиканецът, като сипваше две чаши стара текила.

Неуязвим — шепнешком повтори Чарлз Хейл и кимна.

Скоро след тази среща в броя от 23 октомври на „Ералдо де Мексико“ се появиха пет привидно несвързани помежду си статии.

> Поради пожар в сградата на Частната мексиканска охранителна агенция всички служители на фирмата бяха евакуирани. Инцидентът мина без жертви и с минимални щети.

> Неизвестен хакер блокира компютърната система на една от мобилните телефонни компании, прекъсвайки връзката в Мексико Сити и южните предградия за около два часа.

> На магистрала 160 южно от Мексико Сити, около Чалко, се запали камион, който прекъсна трафика в северна посока.

> Енрике Порфирио, председател на лицензионната комисия за строителство във федералния окръг на Мексико, загина, след като джипът му падна при рухването на еднолентов мост и се възпламени от намираща се отдолу цистерна с пропан-бутан. Катастрофата станала при отклонение на движението заради задръстване на магистралата. Други превозни средства успешно преминали по моста, но бронираният джип се оказал твърде тежък за старото съоръжение. Началникът на охраната на Порфирио знаел за задръстването и се опитал да се свърже с шефа си, но не успял, защото мобилният му телефон не работел. Това е единственият автомобил, който е катастрофирал. Макар че обикновено придружаваше баща си при такива пътувания, синът на Порфирио не е бил в джипа. Предишния ден момчето получило леко хранително отравяне и затова останало вкъщи с майка си.

> Ерасмо Салемо, висш служител в Мексиканското правителство, бе арестуван след анонимен сигнал до полицията (и пресата) и последвал обиск, при който във вилата му бе намерено голямо количество кокаин.

И всичко това в един ден.

След месец сделката за строеж на жилища на Хейл бе одобрена и той получи от мексиканските си съинвеститори премия от половин милион долара в брой. Той бе доволен от парите, разбира се, и още по-доволен от връзките, които създаде с мексиканския бизнесмен. Не след дълго той го свърза с един човек в Съединените щати, който се нуждаеше от подобна услуга. Сега между различните си бизнес начинания Хейл изпълняваше подобни поръчки. Обикновено убийства, но също финансови машинации, застрахователни измами и по някоя и друга сложна за изпълнение кражба. Бе готов да работи за всеки независимо от мотива (той не беше важен за него). Не се интересуваше защо клиентите му искат да извърши престъпление. На два пъти убива изневеряващи съпрузи. Уби един педофил, а само седмица след това — бизнесдама с основна роля в благотворителната организация „Юнайтед Уей“.

Добро и зло бяха думи с особено значение за Чарлз Веспасиан Хейл. Добро бе елегантният, добре изпълнен план. Зло беше нескопосано замислена или зле осъществена акция.

Добро беше всичко, което събуждаше интереса му; зло бе скуката.

Сегашният му план обаче — най-сложният, който някога беше замислял — работеше безотказно.

„Бог е създал невероятно сложния механизъм на Вселената, навил го е и го е оставил да цъка…“

Хейл излезе от метрото, студът щипеше носа му, очите му сълзяха. След броени минути щеше да натисне копчетата и механизмът да заработи.

Лон Селито крачеше ядосано в лабораторията на Райм.

Директорът на градския арест беше прав. Адвокатът на Дънкан се срещнал с прокурора и срещу, писмена клетвена декларация, сумата от 100 000 долара за отклоняване на полицаи и огнеборци от служебните им задължения и писмена гаранция, че ще свидетелства срещу Бейкър, арестантът бил освободен дори без да го картотекират.

Дебелият, намачкан детектив спря пред високоговорителчето на телефона и сложи ръце на кръста си, сякаш самият апарат бе глупакът, пуснал един потенциален убиец на свобода.

Прокурорът звучеше виновно:

— Само така можех да го накарам да ни съдейства. Беше наел адвокат от „Рийд и Принс“. Остави паспорта си… Всичко беше по реда. Съгласи се да не напуска града, докато не бъде насрочено делото срещу Бейкър. Настаних го е един хотел и оставих полицай да го охранява. Няма къде да отиде. Какво толкова? Това е обичайна практика.

— Ами болницата в Уестчестър? — попита Райм. — За откраднатия труп?

— Съгласиха се да не го съдят. Обещах да им помогна при няколко други разследвания, за които имат проблеми.

За прокурора това бе голям удар в кариерата — разкриването на организацията от корумпирани полицаи щеше да го изстреля към върха.