Джефри Дивър - Часовникаря

„Погледни в клетката…“

— О, Боже — промълви той. — Бейкър ми спомена, че сте говорили за Мериленд, но не вярвах, че ще се доберете до това.

Рон Скот, началникът на вътрешния отдел, се обърна към Флеърти:

— Уолас има яхта на южния бряг на Лонг Айлънд. Регистрирана в Ню Йорк, но изработена в Мериленд. Казва се „Мериленд Монро“. Доста духовито име.

— Пясъкът, водораслите и следите от солена вода в колата и къщата на Бейкър съвпадат с пробите от пристанището, където е закотвена яхтата. Взехме съдебна заповед за претърсване на плавателния съд. Намерихме доста улики. Телефонни номера, документи, частици. Над три милиона в брой — о, и много наркотици. Големи количества спиртни напитки, вероятно контрабандни. Но те са най-малкият ви проблем.

Рон Скот кимна на двама полицаи:

— Водете го в централния арест.

Докато го отвеждаха, Уолас закрещя:

— Нищо няма да ви кажа. Ако си мислите, че ще научите от мен имена, много се лъжете.

Флеърти се изкиска, Сакс за първи път я чуваше да се смее:

— Луд ли си Робърт? Както гледам, уликите са достатъчни да те тикнат в затвора завинаги. Няма нужда да казваш нищо. Всъщност предпочитам да не си отваряш повече плювалника.

Четвъртък, 8,32 ч.

Сами в лабораторията, Райм и Сакс гледаха натрупаните на масата улики от разследването на корумпираните полицаи в „Сейнт Джеймс“ и Часовникаря.

Сакс изглеждаше съсредоточена, но Райм знаеше, че мисли за друго. До късно през нощта бяха обсъждали случилото се. Престъпната дейност на полицаите от участък 118 бе достатъчен удар за нея, но фактът, че нейни колеги са били наети да я убият, още повече я беше потресъл. Сакс твърдеше, че още не е решила със сигурност дали да напусне, но от пръв поглед Райм виждаше, че ще го направи. Освен това знаеше, че е водила преговори с „Арджайл секюрити“.

Нямаше съмнение.

Той се опита да не мисли за това и отново погледна уликите.

Джералд Дънкан — когато Том бе нарекъл „Диетичния извършител“ — чакаше да му бъдат предявени обвинения по всички нарушенията на закона, които бе извършил — все дребни. ДНК-анализът доказа, че кръвта по ножа за картон, якето, хвърлено в реката, и локвите на кея е негова, а парченцето от нокът се оказа отчупено от неговия пръст.

Разследването на полицаите от участък 118 вървеше бавно.

Имаха достатъчно доказателства срещу Бейкър и Уолас, а също срещу мнимия служител на вътрешния отдел, който помагаше на заместник-кмета в Малката Италия. Пръст от мястото на убийството на Сарковски и събраната от дома на Крийли в Уестчестър бе намерена в домовете на Бейкър и другия полицай. Разбира се, имаха влакна от въже, свързващи Бейкър с убийството на Крийли, но подобни бяха намерени и на яхтата на Уолас. Мнимият полицай от вътрешния отдел притежаваше кожени ръкавици, частички от които бяха открити по инструментите до камината на Крийли.

Тримата обаче не оказваха съдействие. Не приемаха предложенията за споразумение и нямаше доказателства за вината на никой друг, включително на двамата полицаи, които бяха стояли на пост пред изоставеното магазинче и сега твърдяха, че са невинни.

Райм беше убеден, че рано или късно ще разобличи всички корумпирани полицаи от участък 118, но не искаше рано или късно — искаше сега. Останалите полицаи от „Сейнт Джеймс“ може би замисляха да убият други свидетели. Освен това имаше вероятност някой от тях да заплашва семействата на Бейкър и Уолас, за да ги принуди да мълчат.

Райм имаше работа и по други случаи. Само преди минути му се бяха обадили за друго престъпление — агентът от ФБР Фред Делрей (временно освободил се от досадното разследване на финансови злоупотреби) обясни, че в Националния институт за стандарти и технологии в Бруклин бил извършен палеж. Щетите бяха минимални, но извършителят бе проникнал през изключително сложна система за охрана, а при постоянния страх от тероризъм всяко незаконно проникване в държавни институции приковаваше вниманието на властите, федералните искаха Райм да анализира уликите. Той бе готов да им помогне, но беше с вързани ръце заради разследването на участък 118.

Райм погледна малкото правоъгълно листче оставено до едно отворено куфарче в лабораторията — молбата на Сакс за постъпване в „Арджайл секюрити“. На ярката светлина от пълната луна в нощното небе хартията бе ослепително бяла. Трудно му беше да я види ясно, или каквото и да било друго.