— Хвърлѝ оръжието. По очи на пода!
„Божичко… Било е клопка“ — ужасѝ се Уолас.
— Изпълнявай! — изкрещя полицаят с автомата.
Младежът при вратата се подчини.
Уолас стискаше глока на Сакс. Погледна го.
Без да отмества очите и пистолета си от другия полицай, Сакс каза:
— И без това е празен. Не рискувайте напразно.
Отчаяно той хвърли пистолета на масата и вдигна ръце.
Инспектор Флеърти гледаше смаяно.
Сакс наведе главата си към ревера и нареди:
— Влизайте.
Входната врата се отвори с трясък и в магазинчето нахлуха десетина спецполицаи и неколцина униформени. След тях влязоха младши инспектор Джефрис, капитан Рон Скот, началникът на вътрешния отдел, и млад русокос униформен полицай.
Спецченгетата повалиха Уолас на пода. Кръстът и ставите го заболяха. Сложиха белезници и на съучастника му. Заместник-кметът погледна навън и видя други двама полицаи от участък 118, които също бяха проснати на земята и с белезници.
— Трудно се добрах до истината — измърмори Амелия Сакс, като зареждаше пистолета си и го прибираше в кобура, — но сега всичко е ясно.
* * *
Проблемът беше не да докажат вината на Робърт Уолас — със сигурност знаеха, че е сред съучастниците на Бейкър — а дали Мерилин Флеърти е замесена.
Бяха разиграли този сценарий, за да разберат.
Лон Селито, Рон Скот и Холстън Джефрис чакаха в микробуса на няколко пресечки от магазинчето. В складовото помещение бяха скрили снайперист от специалния отряд, за да са сигурни, че Уолас няма да стреля, преди Сакс да запише разговора. Един екип, командван от Пуласки, трябваше да нахлуе през главния вход, а друг — през задния. В последния момент обаче забелязаха, че Уолас е довел и други полицаи от участък 118, които, съучастници или не, не биваше да попречат на акцията. Затова леко промениха плана.
Пуласки за малко не се сблъска с мнимите служители от вътрешния отдел и не провали всичко.
— Инспектор Джефрис ме дръпна в командния микробус точно навреме, за да не ме видят — обясни новобранецът.
Джефрис се сопна:
— Вървеше като на разходка. Ако искаш да оцелееш на улицата, хлапе, дръж очите си отворени, по дяволите.
Гневът на инспектора изглеждаше безобиден в сравнение с вчерашното му избухване пред Сакс. Поне не плюеше слюнка.
— Слушам. Следващия път ще внимавам, сър.
— Боже Господи, в тая Академия вече приемат куцо и сакато.
Сакс се опита да прикрие усмивката си. Обърна се към Флеърти:
— Моите извинения, инспекторе. Искахме да се уверим, че не сте замесена.
Обясни за уликите, които бяха възбудили подозренията, че Флеърти може да е съучастничка на Бейкър.
— Мерцедесът ли? — отговори инспекторката. — Да, мой е. И наистина бях изпратила хора от оперативния отдел да ви следят. С Пуласки сте още млади и неопитни, опасявах се, че сте се захванали с нещо твърде голямо за вас. Дадох им личния си автомобил, защото ако беше цивилна полицейска кола, веднага щяхте да забележите.
Скъпата кола бе заблудила Сакс и я накара да мисли в грешна насока. Щом мафията не беше замесена, тя започна да подозира, че Пуласки греши за партньора на Крийли и Джордан Келър може би все пак е замесен в убийствата. Може би срещу Крийли е имало разследване за финансови машинации. Келър изглеждаше единственият участник в играта, който може да си позволи такъв мерцедес.
Бързо обаче си даде сметка, че в престъпленията са замесени само полицаи и листата, изгорени в камината му, не са скандални счетоводни документи, а просто финансовите му ведомости, където може би е имало и свидетелства за изнудването.
Инспекторката кимна към Уолас:
— Как го разкрихте?
— Разкажи ѝ, Рей.
Пуласки се загледа в заместник-кмета и обясни:
— Детектив Сакс предположи… — Замълча за миг и продължи с не толкова официален тон. — Детектив Сакс намери улики в колата и къщата на Бейкър, които подсказваха, че партньорът на Бейкър може би живее на брега на океана.
— Не заподозрях инспектор Джефрис — добави Сакс, — защото ако искаше да унищожи материалите от разследването, не би ги изискал в собствения си участък. Някой обаче ги беше изпратил там и отклонил по пътя. Върнах се в участъка и попитах инспектора дали наскоро някой е влизал в хранилището им във връзка със същия случай. Отговори ми, че някой се е интересувал от разследването. Вие. — Погледна Уолас. — Зададох си логичния въпрос, имате ли връзка с Мериленд? Разбира се, че имате. Макар и не толкова очевидна.
Читать дальше