Джефри Дивър - Часовникаря

Няма данни за връзки с организираната престъпност.

— Не е намерена друга мерилендска връзка.

> Уликите и материалите по разследването са изчезнали. Търсят се.

Материалите по случая са изпратени в участък 158 на 28 ноември. Не са върнати. Не се знае кой ги е изискал.

— Няма данни къде в участък 158 са попаднали.

Местопрестъпление пет

Място:

> Офис сграда на 32-ра улица и Седмо авеню.

Жертви:

> Амелия Сакс/Рей Пуласки.

Извършител:

> Денис Бейкър, детектив.

Начин на действие:

> Стрелба с пистолет (неуспешен опит).

Улики:

> 32-калибров „Отоуга Мк II“.

> Гумени ръкавици.

> Събрани от дома, колата и кабинета на Бейкър:

Кокаин.

50000$ в брой.

Дрехи.

Касови бележки от клубове и барове, включително „Сейнт Джеймс“.

Влакна от джипа на Часовникаря.

Влакна от въжето, с което е бил обесен Крийли.

Пепел като намерената в камината на Крийли.

Вземат се проби от пръст от мястото на убийство на Сарковски.

Пясък и водорасли. От крайбрежието на Мериленд?

Други:

> Джералд Дънкан е измислил сценарий за разобличаване на Денис Бейкър и съучастниците му, които преди две години са убили негов приятел. Осем-десет полицаи от участък 118 са замесени, не се знае кои. Не се знае кой е партньорът на Бейкър. Дънкан вече не е заподозрян в убийство.

20.36 ч.

Амелия Сакс влезе в изоставеното магазинче в Малката Италия, на юг от Гринич Вилидж в Манхатън. Прозорците бяха замацани с боя и вътре светеше самотна крушка. Вратата към тъмния склад отзад бе открехната и през нея се виждаха голяма купчина боклук, стари полици и прашни консерви доматено пюре.

Магазинчето приличаше на бивше място за явки на дребна бандитска групировка и всъщност това бе точно така допреди година, когато организацията беше разкрита. Мястото временно беше собственост на общината, която се опитваше да го пробута на някого, но засега нямаше купувачи. Според Селито бе подходящо и безопасно за среща.

Около паянтовата маса седяха заместник-кметът Робърт Уолас и млад детектив от вътрешния отдел на полицията. Детективът поздрави Сакс със силно ръкостискане, гледаше я така, сякаш я желаеше повече от всичко на света.

Тя кимна сдържано, за да му покаже, че единственото, от което се интересува, е да си свърши работата. След като премисли фактите, след като погледна вътре в клетката, както я посъветва Райм, Сакс бе достигнала до доста неприятни изводи.

— Казахте, че е възникнала деликатна ситуация — отбеляза Уолас. — Не искахте да говорите по телефона.

Тя накратко им разказа за Джералд Дънкан и Денис Бейкър. Уолас беше запознат със случая, но детективът от вътрешния отдел се изсмя изненадано:

— Този Дънкан е бил съвестният гражданин? Искал е да разобличи корумпирано ченге? Затова ли го е направил?

— Да.

— Знае ли други имена?

— Само Бейкър. В участък 118 има още десетина и мисля, че открих кой е главният играч.

— Кой, партньорът на Бейкър ли? — нетърпеливо попита Уолас.

— Да. — Сакс поклати глава. — През цялото време търсехме човек с връзки в Мериленд… Жестоко сгрешихме.

— Мериленд ли? — не разбра детективът.

Сакс се изсмя мрачно:

— Нали знаете играта „развален телефон“.

Уолас кимна:

— Когато всеки прошепва дума на седналия до него и накрая се получава нещо различно?

— Да. Източникът ми спомена Мериленд, но мисля, че става дума за Мерилин.

— Име на човек? — Уолас присви очи. — Чакайте, да нямате предвид…

— Инспектор Мерилин Флеърти.

— Не е възможно.

Детективът от вътрешния отдел поклати глава:

— Абсурд.

— Иска ми се да грешах. Но имаме доказателства. В колата на Бейкър намерихме пясък и следи от морска вода. Тя има къща в Кънектикът, близо до брега. Освен това някой ме следеше с мерцедес „А Ем Ге“. Първо си помислих, че са мафиоти от Джърси или Балтимор. Оказва се обаче, че Флеърти има такъв автомобил.

— Полицай с „А Ем Ге“? — не повярва на ушите си детективът.

— Да не забравяме, че Флеърти печели незаконно по двеста хиляди годишно — напомни му Сакс. — Освен това в джипа на Часовникаря намерихме черни и побелели косми приблизително с нейната дължина. И не забравяйте — тя упорито се противопоставяше на намесата на вътрешния отдел в разследването.

— Да, това беше странно — съгласи се Уолас.

— Защото иска да потули работата. Даде разследването на някого, за да отчете дейност. След това този човек трябваше да изчезне.