Джефри Дивър - Часовникаря

Прокурорът изглеждаше объркан. Погледна записките си, после Дънкан и поглади лъскавото си теме. Ушите му бяха червени от студа.

— Трябва да се консултирам с главния прокурор. — Обърна се към униформените полицаи наблизо. — Заведете го в управлението.

Помогнаха на Дънкан да се изправи.

Амелия Сакс попита:

— Защо просто не дойдохте да ни кажете какво се е случило? Или да запишете Бейкър, докато признава за престъпленията си? Можехме да избегнем този фарс.

Дънкан се изсмя мрачно:

— На кого можех да се доверя? На кого да изпратя записа? Откъде да знам кой е честен и не работи за Бейкър… Това е често срещано явление.

— Кое?

— Корумпираните полицаи.

Райм забеляза, че Сакс настръхна при тези думи. Двама униформени отведоха арестанта и го качиха в една патрулна кола.

Поне засега отново бяха един екип.

„Ти и аз, Сакс…“

Случаят на Амелия Сакс се бе слял с този на Линкълн Райм и макар че Часовникаря се беше оказал безобиден, все още имаха много работа. Скандалът за корупция в участък 118 започваше „да припарва“, както се изрази Селито (на което Райм отговори жлъчно: „Какви поетични изрази си започнал да използваш“). Убиецът или убийците на Бенджамин Крийли и Франк Сарковски тепърва трябваше да се търсят сред полицаите, заподозрени в съучастничество. А пък обвиненията срещу Бейкър — и неизвестния му партньор — трябваше да се подплатят с доказателства.

Кейтрин Данс предложи да остане още и да разпита Бейкър, но той отказваше да говори, затова се налагаше да разчитат на традиционните методи за анализ на улики и разследване.

По нареждане на Райм Пуласки провери телефонните разговори на Бейкър и дневника му, за да види с кого е контактувал най-често в участък 118 и иначе, но не намери нищо полезно. Мел Купър и Сакс анализираха материалите, събрани от колата на Бейкър, къщата му в Лонг Айлънд и кабинета му на „Полис Плаза“ 1, а също от жилищата на няколкото му любовници (никоя от които не знаеше за другите). Сакс извърши огледите с типичната си старателност и донесе у Райм купища дрехи, инструменти, бележници, документи, снимки, оръжия и комплект стари автомобилни гуми с много частици между грайферите.

След един час анализиране на всичко това Купър обяви:

— Ох, най-после нещо.

— Какво? — попита Райм.

— Открих следи от пепел върху някои от дрехите в багажника на Бейкър — обясни Сакс.

— И какво? — полюбопитства Селито.

— Същата като пепелта в камината на Крийли — отвърна Купър. — Свързва го с местопрестъплението.

В пробите от колата на Бейкър намериха и влакна от черджето в джипа на Часовникаря, а от гаража му — влакна от въжето, с което е бил обесен Крийли.

— Искам да свържем Бейкър и със смъртта на Сарковски — заяви Райм. — Изпратете Нанси Симпсън и Франк Ретиг в Куинс, където е бил намерен трупът. Да вземат проби от почвата. Може по нея да разкрием някой от съучастниците на Бейкър.

— В пръстта пред камината на Крийли имаше химически вещества като от индустриална зона — напомни Сакс. — Може да намерим съвпадения.

— Добре.

Селито телефонира в отдела по криминалистика в Куинс и нареди да съберат проби.

Сакс и Купър откриха също пясък и растителни останки, които се оказаха водорасли. Пробата бе от колата на Бейкър. Подобни остатъци имаше и в гаража му.

— Пясък и водорасли — измърмори Райм. — Може да са от онази вила в Мериленд. Може би е на Бейкър или на някоя от любовниците му.

Провериха в регистрите за недвижими имоти, но установиха, че случаят не е такъв. Смутена, Сакс се вгледа в таблицата за уликите — за Онзи случай.

— Мерилендската връзка, партньорът на Бейкър. Трябва да го намерим. Щом са убили двама души и направиха опит да очистят мен и Рей, няма да се спрат. Знаят, че сме близо и ще искат да отстранят всички свидетели. Може би в момента унищожават доказателства.

Сакс замълча. Изглеждаше разтревожена.

Трудно е, когато приятелката ти е също партньор и в работата. Линкълн Райм обаче не можа да се сдържи, дори — особено — пред Амелия Сакс. Ето защо прошепна:

— Това е твой случай, Сакс. Ти си вникнала в него, не аз. Накъде водят следите?

— Не знам.

Тя ожесточено зачопли кожичките на пръстите си. Стисна устни, поклати глава и се втренчи в таблицата. Бяха в задънена улица.

— Нямаме достатъчно улики.

— Уликите никога не са достатъчно. Но това не е оправдание. Това ни е работата, Сакс. Ние сме тези, които оглеждат няколко мръсни тухли и трябва да се досетят как е изглеждал целият замък.