Джефри Дивър - Часовникаря

— О, не се тревожете. Ще я изследваме… — На Райм му хрумна още нещо. — Ами колата? Не сте убили никого, за да откраднете буика, нали?

Не бяха получили сигнали нито за изчезнал студент в Челси, нито за убийство при кражба на кола другаде в града.

Лон Селито повтори:

— Какво, по дяволите, става тук?

Беше му станало като мантра.

— Той не е сериен убиец — обясни Райм. — Изобщо не е убиец. Режисирал е всичко, за да се представи като такъв.

— И жена му не е загинала при катастрофа? — попита дебелият детектив.

— Никога не съм бил женен.

Райм се изсмя мрачно:

— Каква ирония. Всички престъпници, които сме преследвали досега, са се опитвали да прикрият следите си. Господин Дънкан е невинен, но иска да се представи за убиец.

— Как разбра? — недоумяваше Селито.

— Две неща, които ти каза, Лон, ме накараха да се усъмня.

— Аз ли?

— Първо, ти спомена името му.

— Е, какво? Знаехме го от преди.

— Именно. Защото Винсънт Рейнолдс ни го каза. Но господин Дънкан винаги носи гумени ръкавици, за да не оставя отпечатъци. Твърде предпазлив е, за да издаде истинското си име пред човек като Винсънт — освен ако не му е все едно дали ще го разкрием. Освен това ти каза, че имаме късмет, задето не е убил последните жертви и Амелия. Отначало това ме ядоса. Но после се замислих. Ти беше прав. Всъщност жертвите не бяха спасени от нас . Цветарката, Джоан. Разбира се, досетих се, че тя е следващата жертва, но тя сама се обади на полицията, след като чула шум в ателието си — шум, издаден може би нарочно.

— Да — потвърди Дънкан, — а оставих макарата на пода, за да се досети, че някой е влизал.

Сакс се намеси:

— Луси, военнослужещата в Гринич Вилидж — бил е подаден анонимен сигнал за влизане с взлом. Но не е имало случаен очевидец, нали? Вие сам сте се обадили.

Той кимна:

— Казах на Винсънт, че някой ме е видял, но аз се обадих от уличен автомат.

Райм кимна към сградата зад тях:

— Предполагам, че пожарогасителят нямаше да гръмне.

— Безвреден е. Сипах малко спирт отгоре, но иначе е пълен с вода.

Селито телефонира в участък 6, където бе командването на сапьорния отряд. След малко затвори и кимна:

— Чиста вода.

— Също като пистолета, който сте дали на Бейкър, за да убие Сакс. — Райм кимна към разглобения 32-калибров пистолет. — Проверих го, ударникът е изпилен.

— Повредих и цевта — добави Дънкан, като погледна Сакс. — Можете да проверите. Знаех, че не може да използва служебното си оръжие, защото това би го свързало с убийството.

— Добре — изръмжа Селито. — Стига толкоз! Някой да ми обясни какво става.

Райм сви рамене:

— Аз свърших, каквото зависеше от мен. Нека господин Дънкан да ни разкаже останалото. Предполагам, че през цялото време е смятал да ни осветли. Затова стоеше отсреща и наблюдаваше представлението.

Дънкан кимна:

— Много точно се изразихте, детектив Райм.

— Вече не съм детектив, цивилен съм — уточни криминалистът.

— Целта на всичко, което направих, е това, което се случи тук. И наистина, достави ми огромно удоволствие — да видя как този кучи син Денис Бейкър отива в затвора.

Продължавайте.

Дънкан заразказва:

— Преди година дойдох в Ню Йорк по бизнес, фирмата ми се занимава с отдаване под наем на машини. Работех с най-добрия си приятел. Преди двайсет години в армията той спаси живота ми. И така, цял ден работихме с документацията, след това се прибрахме в хотелите си, за да се преоблечем за вечеря. Той обаче не дойде в ресторанта. Научих, че е бил застрелян. Полицията твърдеше, че било при опит за грабеж. Нещо обаче не беше наред. Така де, колко често крадците застрелват жертвите си в челото — два пъти?

— О, убийствата с огнестрелно оръжие по време на грабеж са изключително рядко явление според последните статистически… — намеси се Пуласки, но замълча смутено под строгия поглед на Райм.

Дънкан продължи:

— Спомних си, че приятелят ми бе споделил нещо странно. Спомена, че предишната нощ е бил в един клуб край реката. Когато излязъл, двама полицаи го дръпнали настрани и казали, че са го видели да купува наркотици. Това, разбира се, бяха глупости. Той не вземаше наркотици. Знам със сигурност. Той се досетил, че го рекетират и поискал да разговаря с по-висш началник. Смятал да се обади в управлението и да се оплаче. В следващия момент няколко души излезли от клуба и полицаите го пуснали. На следващата вечер го застреляха. Твърде голямо съвпадение. На няколко пъти посетих клуба и разпитвах. Струваше ми пет хиляди долара, но накрая ми казаха, че Денис Бейкър и неколцина други изнудват клиенти на няколко скъпи бара и клуба в центъра.