Джефри Дивър - Часовникаря

С периферното си зрение Сакс видя как новобранецът извади оръжието си и го насочи към Бейкър.

— Денис, оставѝ трийсет и две калибровия на масата. След това с лявата си ръка хванѝ служебния си пистолет за ръкохватката — само с палеца и показалеца. Оставѝ го и се отдръпнѝ на пет крачки. След това легнѝ по корем. Ясно ли е?

— Нищо не разбираш.

— Няма какво да разбирам — бавно отговори тя. — Искам да направиш това, което ти наредих току-що.

— Ама…

Веднага.

— Ти си полудяла — измърмори Бейкър. — Хванала си ме на мушка, откакто ти казах за имейла и за гаджето ти. Искаш да ме злепоставиш… Пуласки, тя ще ме убие. Това е неподчинение. Не допускай и ти да пострадаш заради нея.

— Изпълнете нарежданията на детектив Сакс — заповяда младежът. — Иначе аз ще ви обезоръжа. Избирайте.

Минаха няколко секунди, които ѝ се сториха часове. Никой не помръдваше.

— Мамка му — изсъска Бейкър, остави пистолетите и легна на пода, както му бяха заповядали. — Много ще загазите, и двамата.

— Сложѝ му белезници — нареди Сакс на Пуласки.

Държеше Бейкър на прицел, докато новобранецът стягаше ръцете му зад гърба.

— Претърсѝ го.

Сакс вдигна радиостанцията си.

— Детектив пет осем осем пет до Хауман. Чуваш ли ме?

— Казвай.

— Случи се нещо непредвидено. Имаме арестант и искам да го отведете долу.

— Какво става? — попита командирът на специалния отряд. — Престъпника ли хванахте?

— Това и аз искам да знам — отвърна тя и прибра оръжието си.

След последното развитие на събитията пред офис сградата, където детектив Денис Бейкър бе направил опит да убие Амелия Сакс и Рей Пуласки, имаше нов посетител.

С помощта на контролното устройство под дясната си ръка Линкълн Райм се приближи с инвалидната количка до входа на постройката. Бейкър, окован с белезници, седеше в една патрулна кола наблизо. Беше бял като платно. Гледаше право напред.

Отначало твърдеше, че Сакс му има зъб заради случая с Ник Карели. Райм реши да провери. Обади се на висшия полицейски началник, който му беше изпратил писмото по електронната поща. Оказа се, че Бейкър е изказал тревога по отношение на възможната връзка на Сакс с бившия затворник. Никой от началството не му беше изпращал имейл; Бейкър го бе написал сам. Беше измислил всичко като повод да шпионира Сакс.

Когато това се разбра, Бейкър спря да протестира.

Райм се приближи с количката към мястото, където Селито и Хауман бяха организирали командния си пункт. Спря при тях и дебелият детектив разказа какво се е случило горе.

— Не разбирам — завърши отчаяно. — Нищо не разбирам.

Селито потърка голите си длани. Погледна към ясното синьо небе, сякаш едва сега осъзнаваше, че това е един от най-студените месеци в историята на града. Когато водеше разследване, не чувстваше жега и студ.

— Какво намерихте у него? — попита Райм.

— Само трийсет и два калибровия пистолет и гумени ръкавици — отвърна Пуласки. — Освен личните вещи.

След малко дойде и Амелия Сакс, носеше кутия с десетина пликчета за улики. Бе претърсила колата на Бейкър.

— Имаме напредък, Райм. Вижте това.

Показа им пликчетата едно по едно. Имаше кокаин, петдесет хиляди долара в брой, стари дрехи, касови бележки от клубове и барове в Манхатън, включително от „Сейнт Джеймс“. Вдигна едно пликче, в което на пръв поглед нямаше нищо. При внимателно вглеждане обаче можеха да се видят фини влакна.

— Чердже от кола, а? — попита криминалистът.

— Да. Кафяво.

— Обзалагам се, че са същите като от джипа.

— Това си мислех и аз.

Още една връзка с Часовникаря.

Райм кимна, втренчен в пликчето, което трептеше на вятъра. Почувства онази вълна на задоволство, както всеки път, щом парченцата на мозайката започнеха да се подреждат.

Обърна се към патрулната кола, в която седеше Бейкър:

— Кога си работил в Сто и осемнайсети?

Бейкър го изгледа злобно:

— Майната ти. Нищо няма да ви кажа. Някой се опитва да ме натопи.

Райм се обърна към Селито:

— Обадѝ се в „Личен състав“. Искам да знам къде е работил преди.

Селито телефонира и след малко докладва:

— Позна. Две години е работил в Сто и осемнайсети. В „Наркотици и убийства“. Преди три години са го повишили и е отишъл в централното управление.

— Как се запозна с Дънкан?

Бейкър се сви и отново се втренчи право напред.

— Виж ти, разследванията май се сляха.

— Какво? — не разбра Селито.

— Сливане, Лон. Събиране. Обединяване. Не решаваш ли кръстословици?