Джефри Дивър - Часовникаря

— Да, казвай.

— Къде си?

— При реката. В гаража не са видели нищо. Сега ще проверим няколко ресторанта.

— Зарежи. Тръгвай към Трийсет и втора и Седмо. Денис Бейкър е намерил следа. Излиза, че следващата жертва работи там.

— Кой е?

— Не знаем още. Вероятно ще претърсим цялата сграда. Изпратихме сапьори и пожарникари — решил е да я изгори. Дано да стигнем навреме. Тръгвай веднага.

— След петнайсет минути сме там.

Пожарната бе изпратила двайсетина души в 27-етажната сграда. Бо Хауман подготви пет ударни отряда — от по шестима вместо обичайните четирима полицаи — които да претърсват етажите.

Заради предпразничното движение Сакс стигна за близо половин час. Не беше голямо забавяне, но и тези петнайсет минути имаха значение за нея — заради тях изпусна влизането на специалния отряд. Амелия Сакс официално беше криминалист и затова мислите ѝ бяха насочени в тази посока; в сърцето си обаче беше щурмовак — от хората, които първи влизат в опасния район.

Ако Часовникаря беше тук, това може би бе последният ѝ шанс за малко напрежение, преди да напусне полицията.

Сакс и Пуласки изтичаха на командния пункт при задния вход на сградата.

— Някакви следи от него? — попита Сакс.

Хауман поклати глава:

— Още не. На записа от охранителната камера във фоайето се вижда човек, леко напомнящ фоторобота, с чанта. Но не знаем дали е излязъл. Двете задни и двете странични врати не се охраняват и нямат камери.

— Евакуирате ли хората? — попита мъжки глас.

Сакс Се обърна. Беше детектив Денис Бейкър.

— Току-що започнахме — обясни Хауман.

— Как го откри? — попита Сакс.

— Намерих друго скривалище, в един склад. Използвал го е, за да подготвя ударите си. Открих бележки и схема на тази сграда.

Полицайката още се сърдеше на Бейкър, задето я шпионираше, но не можеше да не признае, че е свършил добра работа.

— Браво, Денис.

— Е, нищо особено — усмихна се той. — Беше просто една следа.

Той погледна към сградата и сложи ръкавиците си.

15.01 ч.

В стаичката си Сара Стантън чу пращене от вътрешната оповестителна система на сградата.

Шегуваха се, че фирмата нарочно е направила нещо на говорителите, та абсолютно нищо да не се разбира. Тя отново погледна компютъра си и се провикна:

— Какво казват? Нищо не разбрах.

— Нещо обявяват — извика един от колегите ѝ.

— Уф…

— Все измислят нещо. Ужасно е. Пак ли тренировка за пожар?

— Нямам представа.

След малко се чу пищене на противопожарна аларма.

Значи позна.

След единайсети септември имаха тренировка всеки месец. Първите два пъти тя послушно излизаше с всички останали. Днес температурата беше под нулата и тя бе твърде заета. Освен това, ако наистина станеше пожар и изходите бяха блокирани, можеше просто да скочи през прозореца. Офисът ѝ беше на втория етаж.

Сара отново се вгледа в монитора.

След малко обаче чу гласове от коридора, водещ към стаичката ѝ. Явно имаше нещо спешно. Чуваше и друго — дрънкане на метал. Пожарникарска екипировка? Може би наистина ставаше нещо.

Към стаичката ѝ се приближиха тежки стъпки. Тя се обърна и видя полицаи с тъмни униформи и пистолети. Полиция? Нима имаше терористично нападение? Веднага си помисли да изтича в училището на сина си и да го вземе.

— Евакуираме сградата — обяви един полицай.

— Терористи ли? — извика някой.

— Не — отвърна той, без да обясни повече. — Движете се нормално. Облечете се и не пипайте нищо.

Сара се успокои. Нямаше защо да се тревожи за сина си.

Друг полицай извика:

— Търсим пожарогасители. Има ли пожарогасители тук? Не ги пипайте. Само ни кажете. Повтарям. Не ги пипайте!

Значи все пак беше пожар, размишляваше тя, докато се обличаше. Нямаше терористи.

Почуди се защо пожарникарите не използват свои пожарогасители. Да не са ги забравили? И защо не искаха друг да ги използва?

„Повтарям, не ги пипайте…“

Полицаят идваше към стаичката ѝ.

— Хей, пожарогасител ли ви трябва? Тук има един.

Тя вдигна тежката червена бутилка.

— Не! — изкрещя полицаят и се хвърли към нея.

Слушалката изпращя силно и Сакс присви очи.

Противопожарният и сапьорният отряд — на втория етаж, югоизточни ъглови офиси, „Харолд и компания“. Бързо! Действай, действай!

Десетина огнеборци и сапьори нарамиха оборудването си и хукнаха към задната врата.

— Какво е положението? — изкрещя Хауман в микрофона.