Джефри Дивър - Часовникаря

По радиостанцията се чуваха само откъслечни викове и вой на противопожарна аларма.

— Избухна ли? — трескаво попита командирът на специалния отряд.

— Не виждам дим — отбеляза Пуласки.

Бейкър погледна към втория етаж и поклати глава.

— Ако запалителното вещество е спирт — обади се един от пожарникарите, — ще видим дим едва след като се запалят вторичните горивни материали. Или коса и кожа, разбира се — добави спокойно.

Сакс стискаше юмруци, продължаваше да оглежда прозорците. Дали жената умираше в страшни мъки в момента? Пред очите на полицаите?

— Хайде — прошепна Бейкър.

Изведнъж от радиостанцията се чу глас:

— Намерихме устройството… Да, това е. Не се взриви.

Сакс затвори очи.

— Слава Богу — измърмори Бейкър.

През вратите излизаха хора, полицаите оглеждаха всички лица, сравняваха ги с фоторобота на Дънкан.

Доведоха една жена при Сакс, Бейкър и Пуласки. В този момент пристигна и Селито.

Жертвата, Сара Стантън, обясни, че намерила пожарогасителя под бюрото си; сутринта го нямало. Тя не видяла кой го е оставил. Един от колегите ѝ си спомнил, че забелязал човек с униформа на електротехник, но не видял лицето му и не можел да го разпознае.

Какво е положението с устройството? — изкрещя Хауман в микрофона.

Не виждам часовников механизъм — отговори един полицай, — но манометърът е чист. Може това да е детонаторът. Надушвам спирт. Сапьорите го прибраха в контейнер. Ще го закарат за обезвреждане. Още претърсваме за извършителя.

Някакви следи от него? — попита Бейкър.

Не. Има две аварийни стълбища и асансьор. Може да е избягал. На етажа има още четири-пет фирми. Може да е влязъл в някоя от тях. Ще ги претърсим след малко, само да проверим за други устройства.

След пет минути сапьорите докладваха, че в сградата няма други взривни устройства.

Сакс разпита Сара, след което се обади на Райм и го информира за положението до този момент. Жената не познаваше другите жертви и никога не беше чувала за Джералд Дънкан. Много се разстрои, когато узна, че съпругата му може да е била прегазена пред апартамента ѝ, но не си спомняше нещастни случаи в квартала.

Накрая Хауман обяви край на претърсването. Часовникаря беше избягал.

— По дяволите — измърмори Денис Бейкър. — Близо бяхме.

Обезкуражен, Райм нареди:

— Добре, направи огледа и докладвай.

Хауман изпрати два екипа в склада, където Дънкан е подготвял ударите си, в случай че убиецът се върне там.

Сакс облече гащеризона за огледи и взе металния куфар с основните уреди и материали за събиране на улики.

— Ще ти помогна — обяви Пуласки и също навлече бял гащеризон.

Тя му връчи куфара и взе втория. Типично за нея, избра по-тежкия за себе си.

На втория етаж спря и огледа коридора. Другите офиси бяха освободени и служителите се връщаха на работа. След като снима коридора, Сакс влезе в архитектурното бюро, където беше работното място на Сара Стантън.

С Пуласки извадиха основните неща за събиране на улики: пликчета, епруветки, тампони, леплива лента за частички, листа за електростатично снемане на следи от обувки и всички химикали и уреди за снемане на пръстови отпечатъци.

— Какво да правя? — попита Пуласки. — Искаш ли да огледам стълбите?

Сакс се подвоуми. Стълбите трябваше да се огледат, но щеше да е най-добре да го направи лично. Те бяха най-логичният път за влизане и бягство, Сакс не искаше да пропуснат нищо. Тя огледа стаичката на Сара и забеляза до нея друго, празно работно помещение. Логично беше да предположи, че Часовникаря е изчакал там, докато получи възможност да постави бомбата.

— Огледай тук — нареди Сакс на новобранеца.

— Дадено.

Той влезе в стаичката до работното място на Сара, извади фенерчето си и прилежно заоглежда пода. Сакс забеляза, че души въздуха — друго правило на Райм за извършване на огледи. „В това момче има хляб“ — помисли си тя.

Влезе в стаичката, където бяха намерили взривното устройство. Чу някакъв шум и погледна назад. Беше Денис Бейкър. Стоеше в коридора на четири-пет метра от стаичките. Нямаше опасност да замърси местопрестъплението.

Не знаеше защо, но се радваше, че той е тук. Спомни си правилото, когато извършваш оглед, а престъпникът е още на свобода: Търсѝ добре, но си пазѝ гърба.

Това беше разликата:

Детектив Денис Бейкър — заедно с един полицай от участък 118 — бе убил Бенджамин Крийли и Франк Сарковски. Беше трудно, но го направиха без колебание. Той бе готов да убие всеки друг цивилен, който заплашва системата му за изнудване. Никакъв проблем. Пет милиона долара в брой е добро лекарство срещу гузна съвест.