Джефри Дивър - Часовникаря

Но Бейкър никога не беше убивал друг полицай.

Намръщен и неспокоен, той наблюдаваше Амелия Сакс и Рей Пуласки, които бяха лесна мишена.

Имаше голяма разлика.

Все едно да убиеш роднина.

Тъжната истина обаче бе, че Сакс, а покрай нея и Пуласки, заплашваха живота му, защото нямаше капка съмнение, че ако го тикнат в затвора, няма да преживее и една година — полицай зад решетките можеше да се смята за труп.

Затова нямаше място за колебание.

Той огледа мястото. Да, Дънкан го беше планирал до съвършенство. Имаше прозорец. Той надникна навън. Уличката, на три метра отдолу, беше пуста. До него беше сивият метален стол, за който му беше казал убиецът. С него щеше да разбие стъклото, след като застреля полицаите. Бейкър погледна големия отдушник отстрани, чиято решетка щеше да свали, за да си помислят, че убиецът се е криел там.

Пое си дълбоко въздух.

Добре, време беше. Трябваше да действа бързо, преди да се появи още някой. Сакс бе отпратила другите полицаи, но можеше някой да дойде.

Той извади гумените ръкавици от джоба си и си ги сложи. Извади пистолета и безшумно издърпа затвора, за да се увери, че е зареден. Скри оръжието зад гърба си и се приближи още. Гледаше Сакс, която се движеше, сякаш танцуваше. С точни движения, гъвкаво, абсолютно съсредоточена в това, което прави. Беше красива гледка.

Бейкър тръсна глава, за да се върне към действителността.

Кого по-напред?

Пуласки бе на три метра от него, Сакс — на пет, и двамата с гръб.

Теоретично Пуласки би трябвало да е първи, защото беше по-близо. Бейкър обаче бе научил от Линкълн Райм за уменията на Сакс като стрелец. Щеше да извади пистолета си и да стреля за секунди. Хлапето навярно не беше вадило пистолета си в бойна ситуация. Можеше да успее да извади оръжието си, но след като убие Сакс, Бейкър нямаше да му даде възможност да стреля.

Той пак си пое дъх.

Сакс, без да иска, го улесняваше. Беше клекнала, но се изправи. Гърбът ѝ бе идеалната мишена. Бейкър вдигна пистолета, прицели се високо и дръпна спусъка.

17.58 ч.

За повечето хора звукът би бил просто изщракване, един от многото шумове в голямата сграда.

Амелия Сакс обаче веднага разпозна съприкосновението на ударник на автоматично оръжие със запалката на дефектен патрон. Засечка. Беше чувала този звук стотици пъти, от собственото си оръжие и пистолетите на колегите си.

След това изщракване обикновено следваше друго — когато стрелецът изважда лошия патрон и зарежда следващия в камерата. В много случаи — като сега — това действие се извършва особено трескаво. Стрелецът трябваше да зареди веднага. Можеше да е въпрос на живот и смърт.

Всичко това стана за части от секундата. Сакс хвърли лепливото руло, с което събираше малки частички. Мигновено премести дясната си ръка към хълбока — на точното място, където държеше кобура си — и след миг се извъртя, приклекна в поза за стрелба и насочи пистолета си към мястото, откъдето бе чула шума.

С периферното си зрение видя Рей Пуласки в съседното помещение, който тревожно и с недоумение погледна оръжието ѝ.

На шест-седем метра Денис Бейкър я гледаше като втрещен. Носеше ръкавици, държеше малък пистолет — 32-калибров, помисли си тя — и се опитваше да дръпне затвора. Сакс забеляза, че е „Отоуга Мк И“, каквото Райм предполагаше, че е оръжието на Часовникаря.

Бейкър примигна. За момент не можеше да намери думи.

— Чух нещо — измънка бързо. — Помислих си, че се е върнал. Часовникаря.

— Защо дръпна спусъка?

— Не съм го дърпал, само заредих.

Тя погледна пода, където се търкаляше дефектният патрон. Единствената причина да е там бе, че се е опитал да стреля и след засечката е презаредил.

Бейкър премести пистолета в лявата си ръка и спусна дясната към бедрото си.

— Трябва да внимаваме. Мисля, че се е върнал.

Сакс насочи оръжието си право в гърдите му.

— Не прави това, Денис — прошепна, като кимна към хълбока му, където висеше служебният му пистолет. — Няма да ти се размине. Предполагам, че си с бронирана жилетка. Първият ми куршум ще е в гърдите, но следващите два ще са по-високо. Няма да ти е приятно.

— Ама… Правиш грешка. — В очите му личеше паника. — Повярвай ми.

Това не беше ли една от основните фази на отричане на лъжата, за които говореше Кейтрин Данс?

— Какво става? — попита Пуласки.

— Стой там, Рей — заповяда Сакс. — Не слушай какво гово̀ри. Извадѝ пистолета си.

— Пуласки, тя се е побъркала. Нещо ѝ става.