Джефри Дивър - Часовникаря

Дънкан описа как полицаите подхвърляли наркотици на бизнесмени или децата им и им предлагат да оттеглят обвиненията в замяна на тлъсти суми.

— Изчезналите наркотици от Сто и осемнайсети — досети се Пуласки.

Сакс кимна:

— Не стигат за продажба, но са предостатъчно за подхвърляне като фалшиви улики.

— Чух, че централата им била в някакъв бар в Манхатън — добави Дънкан.

— „Сейнт Джеймс“.

— Звучи ми познато. Срещат се там след края на работния ден.

— Как се казва приятелят ви, когото са убили? — попита Райм.

Дънкан му каза името и Селито се обади в отдел „Убийства“? Вярно беше. Човекът бил убит при опит за грабеж, нямаше заподозрени.

— Използвах информатора си в клуба — срещу солидна сума — за да ме свърже с хората на Бейкър. Накрая се запознах и с него. Представих се за наемен убиец и му предложих услугите си, ако има нужда. За известно време имаше затишие. Вече си мислех, че са го заловили или пък се е отказал от престъпленията. Започнах да се ядосвам. Най-сетне Бейкър ми се обади и се срещнахме. Оказа се, че ме е проучвал, за да е сигурен в мен. Очевидно бе останал доволен. Не ми каза подробности, но обясни, че бизнесът му е застрашен. Заедно с друг полицай се били погрижили за някакви проблеми.

— Крийли и Сарковски — намеси се Сакс. — Спомена ли за тях?

— Не ми каза имена, но стана ясно, че говори за убийства.

Сакс поклати глава:

— Мислех си, че някой от Сто и осемнайсети взема подкупи от мафията, за да задържа разследвания. Оказва се, че истинските извършители са били полицаи.

Дънкан продължи:

— Бейкър каза, че трябва да елиминира някого, една жена, детектив. Но не можели да я очистят те, защото щяло да стане ясно, че убийството е свързано с разследването, което води. Дадох му идея да се представя за сериен убиец. Дори си измислих прякор — Часовникаря.

— Ето защо не намерихме името ви в часовникарските организации — вметна Селито.

— Да. Това си беше чисто моя измислица… Трябваше ми някой, който да ви пробута информация, за да си помислите, че наистина съм психопат. Така Бейкър ме свърза с Винсънт Рейнолдс — преди години го заловил при опит за изнасилване. След това започнах с мнимите нападения. Първите две бяха режисирани, когато Винсънт още го нямаше. Другите, след като започнах да го взимам с мен, нарочно се провалиха. Трябваше да направя така, че да откриете кутията с патрони, за да свържа Часовникаря с Бейкър. Смятах да ги оставя някъде, сякаш съм ги изпуснал. Обаче… — Дънкан се изсмя — … не се наложи. Вие намерихте джипа и за малко да ни хванете.

— Затова бяхте оставили патроните.

— Да. Книгата също.

На Райм му хрумна още един въпрос:

— Полицаят, който извърши оглед на гаража, каза, че джипът е спрян на странно открито място. Искали сте да сте сигурен, че ще го открием.

— Точно така… Всички други мними престъпления бяха само подготовка за това тук — за да хванете Бейкър, когато се опита да я убие. Така получавате официален повод да претърсите къщата и колата му и да намерите улики, за да го вкарате в затвора.

— Ами стихотворението? „Пълната Студена луна…“

— Съчиних го сам. — Дънкан се усмихна. — Повече ме бива за бизнесмен, отколкото за поет, но ми се стори достатъчно зловещо за целите ми.

— Защото избрахте точно тези хора за жертви?

— Не съм ги избирал. Избирах местата, защото позволяваха бързо бягство. Последното, този офис, беше удобно, за да устроя капан на Бейкър.

— Отмъщение за приятеля ви — измърмори Сакс. — Всеки друг просто би убил Бейкър.

Дънкан заяви искрено:

— Не мога да нараня никого. Просто не мога. Може малко да съм нарушил закона… признавам, че извърших някои престъпления, но никой не пострада. Дори колите не бяха крадени. Бейкър сам ми ги намери от полицейския паркинг.

— Ами жената, която се представи за сестра на първата жертва? — попита Сакс. — Коя беше?

— Една приятелка, която помолих да ми помогне. Миналата година ѝ дадох много пари на заем, но няма как да ми ги върне. Затова се съгласи да ми помогне.

— Ами момичето, което беше в колата ѝ?

— Дъщеря ѝ.

— Как се казва жената?

Дънкан се усмихна лукаво:

— Нека остане в тайна. Обещах да не я издавам. Както и на човека от клуба, който ме свърза с Бейкър. Това беше част от сделката.

— Кой освен Бейкър е замесен в престъпленията?

Дънкан със съжаление поклати глава:

— Де да можех да ви кажа. Иска ми се да разоблича всички. Опитах се да узная. Но той беше твърде хитър. Не говореше за престъпленията си. Знам обаче, че има партньор, на висш пост, както изглежда.