Джефри Дивър - Часовникаря

Той присви очи.

Данс му показа пликчето със сламката, от която беше пил.

— Знаеш какво е ДНК, нали?

— За какво говорите?

„Ще стане ли? — питаше се Райм. — Ще се хване ли?“

Дали Винсънт щеше да замълчи и да поиска адвокат? Имаше право да го направи. Блъфът щеше да се провали и нямаше да могат да му измъкнат нищо, докато Часовникаря не убие следващата си жертва.

— Знаеш ли какво е ДНК анализ, Винсънт? — спокойно повтори въпроса Данс.

Обърна монитора към него.

— Не знам дали си запознат с Комбинирания ДНК индекс на ФБР. Накратко КОДИС. След всяко неразкрито изнасилване или нападение с цел изнасилване телесните течности, частиците кожа и космите, оставени от извършителя върху или близо до жертвата, се събират и подлагат на ДНК анализ. Профилът се съхранява, в случай че полицията залови заподозрян. След това правят изследване на неговата ДНК и сравняват резултатите. Погледнѝ.

На монитора имаше десетина реда с числа и букви, неразбираеми за човек, незапознат със системата.

Дебелакът седеше абсолютно неподвижно, макар че дишаше тежко. Изглеждаше уплашен.

— Това са глупости — измърмори.

— Знаеш ли, Винсънт, че уликите, основаващи се на ДНК, са неоспоримо доказателство в съда. Благодарение на тях много престъпници получават присъда години след изнасилването.

Дебелакът се ококори уплашено.

— Винсънт — тихо изрече Кейтрин Данс. — Имаш голям проблем.

„Съвсем вярно — замисли се Райм. — Хванахме го с незаконно оръжие. Никога не лъжѝ…“

Той погледна екрана.

— А пък знаеш нещо, което ни интересува — продължи Данс след кратка пауза. — Не знам как е в Ню Йорк, но в Калифорния прокурорите са много благосклонни към заподозрения, ако е оказал съдействие на полицията.

Погледна Селито, който потвърди:

— Да, винаги. И тук е така. Прокурорът ще послуша препоръките ни. Ще отидем при него и ще му кажем: „Този човек ни помогна. Благодарение на него заловихме опасен убиец. Да, правил е лоши неща, но ние се застъпваме за него. Предложи му споразумение.“ Прокурорът винаги се вслушва в съветите ни.

Втренчен в ивиците на компютърния екран, стиснал зъби, Винсънт мълчеше.

Селито продължи:

— Ако ни помогнеш да го заловим и не си участвал пряко в убийствата, ще ти издействаме имунитет по случая с Часовникаря. — Кимна към монитора. — В делото за изнасилванията ще кажем на прокурора, че благодарение на теб са спасени човешки животи. Ще се погрижим да те изпратят в лечебно заведение. Няма да те тикнат при другите престъпници.

Данс добави:

— Но за това ще трябва да ни помогнеш, Винсънт. Какво решаваш?

Дебелакът гледаше втренчено екрана с резултатите от нечий ДНК анализ. Данс забеляза, че леко потропва с крак — признак на вътрешен дебат.

Той я погледна мрачно. Поклати глава.

Да или не? Какво щеше да реши?

Винсънт се намръщи. След няколко секунди проговори тихо:

— Той е бизнесмен, някъде от запад. Казва се Джералд Дънкан. Може ли още една кока-кола?

13.48 ч.

— Къде е той сега? — попита Денис Бейкър.

— Отиде при някой друг, за да го…

Винсънт замълча.

— Да го убие ли?

Арестантът кимна.

— Къде?

— Не знам точно. В центъра, доколкото си спомням. Не ми каза. Наистина.

Погледнаха Кейтрин, която явно не усети лъжа и кимна.

— Не знам дали е там, или в църквата, където живеехме.

Винсънт даде адреса.

— Знам я — обяви Сакс. — Затворена е от известно време.

Селито телефонира на отряда за бързо реагиране и нареди на Хауман да проверят сградата.

— Бяхме се разбрали пак да се срещнем във Вилидж, след около час. Близо до онази сграда.

„Където — замисли се Райм — е смятал да убие и може би да изнасили Кейтрин Данс.“ Той нареди да изпратят цивилна кола да наблюдава сградата.

— Кой е следващата жертва? — попита Бейкър.

— Не знам. Наистина не знам. Не ми каза за нея, защото…

— Защо? — намеси се Данс.

— Нямаше да правя нищо с нея.

„Да прави с нея…“?

Райм разбра:

— Помагаш му и за награда той ти дава да се забавляваш с жертвите.

— Само с жените — побърза да уточни Винсънт и с отвращение поклати глава. — Не с мъжете. Не съм педал… И то чак след като умрат, значи не е изнасилване. Не е. Джералд ми обясни. Проверил е.

Данс и Селито останаха спокойни, но Бейкър присви очи. Сакс едва се владееше.

— Защо нямаше да правиш… как да се изразя… да правиш нищо със следващата жертва? — попита Бейкър.

Винсънт сведе очи.