Джефри Дивър - Часовникаря

— Така ли?

— Очевидно е. Не се страхуваше за себе си — никаква склонност към бягство или агресия — докато не го арестувахме. Не, той познава Часовникаря и е свързан по някакъв начин с престъпленията му, но още не знам как. Не му е само шофьор.

— Ама ти изобщо не го попита за това — възрази Бейкър.

— Не трябва ли да го разпитаме малко повече, не само къде е бил по време на нападенията в цветарницата и в Гринич Вилидж?

Райм също мислеше така.

— О, не. Това би било най-погрешното. Ако го бях разпитвала така, щеше да замълчи и да не ми каже нищо. Затова го атакувах с по-общи въпроси — за покупките, картата за метрото. За нас те нямат голямо значение. Този човек е сложен характер, с дълбоки вътрешни противоречия и ми се струва, че е във втората фаза на стресовата реакция. Депресия. По принцип това е гняв, насочен навътре. Много е трудно да се преодолее. С традиционните методи на разпит ще са ми нужни дни, дори седмици, за да достигна до истината. Ние обаче нямаме толкова време. Единственият ни шанс е да пробваме нещо радикално.

— Какво?

— Атаката с общите въпроси не ми помогна да се доближа до истината, но от това му пресъхна устата. Принудих го да поиска нещо за пиене. — Данс кимна към сламката, която Винсънт бе използвал. — Можете ли да пуснете изследване на ДНК?

— Да — отвърна Райм, — но ще се забави.

— Няма значение, трябва ни само доказателство, че е поръчано. — Тя се усмихна. — Никога не лъжи. Но не е нужно да казваш на заподозрения всичко.

Райм извика Купър, който още обработваше събраните материали заедно с Пуласки. Обясни му какво иска. Лаборантът сложи сламката в найлоново пликче и попълни формуляр с искане за ДНК изследване. Засмя се:

— Ето, официално е поискано. Само в лабораторията още не знаят.

Данс обясни:

— Този човек крие нещо важно и това много го смущава. Когато го попитах дали е бил арестуван някога, той ме излъга, но отговорът му беше добре заучен. Мисля, че е бил арестуван, но много отдавна. Отпечатъците му не са в картотеката, затова може би просто се е измъкнал между капките — или поради полицейска грешка, или защото е бил непълнолетен. Сигурна бях обаче, че и преди е имал проблеми със закона. Накрая разбрах какви. Затова свалих якето си и накарах Амелия да се приближи. Той щеше да ни изяде с поглед. Опитваше се да не гледа, но не можеше да се овладее. Това ме навежда на мисълта, че в миналото е бил арестува на опит за изнасилване. Ще блъфирам и ще го използвам срещу него. Има само един проблем. Може да откаже да отговаря. Тогава ще изгубим възможността да преговаряме и много трудно ще успеем да изкопчим нещо полезно.

— Какво мислиш? — обърна се Селито към Райм.

„Да, по дяволите“ — помисли си криминалистът.

— Да рискуваме — отговори.

— Ами ти, Денис?

— Давай — отговори Бейкър. — Часовникаря може би дебне следващата си жертва.

Данс погледна Селито, който каза:

— Трябва да се обадя в управлението. Но съм готов да се обзаложа, че ще одобрят. Давай.

— Има и още нещо. Трябва да отвлека вниманието му от мен. Каквото и да е смятал да прави с мен в онзи вход, не бива да го споменаваме. Ако го направя, това ще промени коренно връзката помежду ни и той ще престане да ми отговаря. Ще ни върне пак в началото.

— Ама ти знаеш ли…

— Много добре знам какво е смятал да прави. Но понякога просто трябва да се абстрахираш от такива неща.

Селито се спогледа с Бейкър и кимна.

Агентката седна пред най-близкия компютър и въведе няколко команди, потребителско име и парола. На екрана се зареди Интернет страница. Данс написа още нещо и пред нея се появи резултат от нечие изследване на ДНК.

— Да видим дали ще проработи — отбеляза тя. Отвори чантичката си и смени „добричките“ си очила със „свирепите“. — Купонът започва.

Отиде при вратата, отвори я и извика пак да доведат Винсънт.

Дебелакът, с петна от пот под мишниците, влезе непохватно и пак седна на стола, който изскърца под тежестта му. Винсънт изглеждаше неспокоен.

Данс заговори:

— С теб имаме един проблем, Винсънт.

— Не, вие имате проблем. Не можете да заловите този човек, а досаждате на мирните граждани. Обзалагам се, че за да наберете точки, ще пуснете слух в пресата, че аз съм заподозрян. Прав ли съм?

Винаги се получава така. След прекъсване на разпита заподозреният често приема нова линия на поведение, която е измислил, докато е бил на спокойствие. Дори не подозира колко е прозрачен.

— О, не е свързано с Часовникаря.