Джефри Дивър - Часовникаря

— Защото… ще я изгори.

— Боже мой — прошепна Бейкър.

— Въоръжен ли е? — попита Райм.

Винсънт кимна:

— Има пистолет.

— Трийсет и две калибров?

— Не разбирам от оръжие.

— Каква кола кара? — поинтересува се Селито.

— Тъмносин буик. Краден. На около две години.

— Регистрационен номер?

— Не знам. Наистина.

— Къде е?

— Джералд го взе.

— В гараж ли го държи?

— Не, спираме на улицата пред църквата. Където ни падне.

Данс се намеси:

— Какво още?

— В какъв смисъл?

— Нещо свързано с кола̀та те притеснява.

Бе усетила нещо.

Той сведе очи.

Мисля, че е убил собственика. Не знаех, че ще го направи. Наистина не знаех.

— Къде?

— Не ми каза.

Купър изпрати искане за списък на всички кражби на коли, убийства и изчезнали лица, за които има сигнали.

— И…

Винсънт преглътна. Кракът му леко потрепваше.

— Какво? — настоя Бейкър.

— Уби още един човек. Някакъв студент, мисля, съвсем млад. В една уличка около църквата. При Десето авеню.

— Защо?

— Защото ни видя да излизаме от църквата.

— Как стана?

— Дънкан го наръга с нож и хвърли трупа в един контейнер.

Купър се обади в местния участък, за да проверят.

— Да го накараме да му се обади — предложи Селито, като кимна към Винсънт. — Можем да засечем мобилния му телефон.

— Няма да се свържем — отвърна дебелакът. — Той изважда батерията и СИМ-картата от телефона, когато не сме… такова, на работа.

„На работа…“

— Каза, че няма да мога да го намирам така.

— Телефонът на негово име ли е?

— Не. С предплатена сметка е. Сменя картата всяка седмица и хвърля старата.

— Вземете номера и проверете в телефонната компания — нареди Райм.

Мел Купър телефонира в няколко компании за мобилни телефонни услуги и провери. След като затвори телефона, обяви:

— „Ийст Коуст Комюникейшънс“. Предварително платена сметка, както каза той. Купил е картата с пари в брой. Няма начин да се засече, ако е извадил батерията.

— Мамка му — измърмори Райм.

Телефонът на Селито иззвъня. Бо Хауман и отрядът му бяха тръгнали към църквата. Щяха да са там след няколко минути.

— Това май е последната ни надежда — измърмори Бейкър.

Със Сакс и Пуласки излязоха, за да се включат в акцията.

Райм, Данс и Селито останаха в лабораторията, за да се опитат да научат нещо повече за Джералд Дънкан от Винсънт. Купър проверяваше полицейските картотеки за името.

— Откъде е този интерес към часовниците, времето и лунния календар? — попита Райм.

— Колекционира стари часовници. Бил е часовникар — любител. Не е имал ателие.

— Да, но някога е работил това, нали? Провери в професионалните организации на часовникарите — нареди Райм на Купър. — И на колекционерите на часовници.

— Само в Америка ли?

— Какъв е по народност? — поинтересува се Данс.

— Мисля, че американец. Няма чужд акцент.

След като провери в няколко уебсайта, Купър поклати глава:

— Часовникарството е разпространено хоби. Основните организации са Женевската асоциация на часовникарите, бижутерите и златарите, Професионалната асоциация на майсторите часовникари в Швейцария, Американският часовникарски институт, Швейцарската асоциация на търговците с часовници и бижута, Британската асоциация на колекционерите на часовници, Британският часовникарски институт, Асоциацията на швейцарските производители на часовници и Швейцарската федерация на производителите на часовници… Но има десетки други.

— Пиши им по електронната поща — нареди Селито. — Поискай информация за Джералд Дънкан, часовникар. Провери и дали не се е свързал с някоя от тях като колекционер.

— И в Интерпол — добави Райм; обърна се към Винсънт: — Как се запознахте?

Дебелакът разказа за случайната, невинна среща. Кейтрин Данс го изслуша, зададе му няколко въпроса, след което заяви, че лъже:

— Споразумяхме се да ни казваш само истината.

Наведе се напред и се втренчи в него през строгите си очила.

— Добре, де, разказах го само, така да се каже, в общи линии.

— Не ни трябва в общи линии — изръмжа Райм. — Искаме да знаем как точно се запознахте.

Изнасилвачът призна, че е било случайно, но не чак толкова невинно. Описа подробно първата им среща в един ресторант. Дънкан следял една от вчерашните жертви, а Винсънт бил хвърлил око на сервитьорката.

„Каква компанийка са били тия двамата“ — замисли се Райм.

Мел Купър вдигна очи от монитора.

— Получих някои резултати… Има един Джералд Дънкан на запад от Мисисипи, шейсет и осем годишен. Проверявам за полицейски досиета по приблизителната възраст и професията му. Не можеш ли да конкретизираш повече населеното място?