Джефри Дивър - Часовникаря

Те помогнаха на дебелака да се изправи и го поведоха към вратата. Винсънт Рейнолдс едва стъпваше, беше потресен.

— Как се е омъжила? Как е могла да ми причини това? Нали щеше да ми бъде вярна цял живот… Как е могла?

14.28 ч.

Като обсада на средновековен замък.

Сакс, Бейкър и Пуласки стояха с Бо Хауман на ъгъла при църквата в едно безлично кварталче на Челси. Полицаите от специалния отряд тихо бяха заели позиции около сградата.

Църквата имаше врати само колкото да покрие изискванията за противопожарна безопасност, и на повечето прозорци имаше железни решетки. Те затрудняваха бягството на Джералд Дънкан, но също и достъпа на полицаите до сградата. Това, от своя страна означаваше, че има по-голяма опасност убиецът да е поставил смъртоносни клопки около вратите или да посрещне нападателите със стрелба. Шейсетсантиметровите каменни стени също увеличаваха риска, защото не позволяваха използването на термични и звукови сензори; просто нямаше начин да разберат какво има вътре.

— Какъв е планът? — попита Амелия Сакс и погледна застаналия до нея Бо Хауман.

Денис Бейкър стоеше наблизо, с ръка на ръкохватката на пистолета. Нервно оглеждаше улиците и тротоарите, което подсказваше, че отдавна не е участвал в тактически операции — ако изобщо някога е участвал. Тя все още му бе сърдита, задето я шпионираше, и не му съчувстваше особено.

Рей Пуласки също държеше ръката си на оръжието, потропваше с крака и тревожно гледаше внушителната, прашна сграда.

Хауман обясни, че отрядите ще извършат динамично нахлуване през всички врати едновременно, след като ги взривят. Нямаха друга възможност — вратите бяха твърде дебели, за да се разбият с таран — но взривовете щяха да издадат присъствието им и да дадат на Дънкан време да се подготви. Какво щеше да направи престъпникът, когато чуе гръм и стъпките на нападателите?

Да се предаде?

Много престъпници постъпват така.

Някои обаче не. Изпадат в паника или си въобразяват, че могат да надвият десетина въоръжени полицаи. Сакс смяташе, че Дънкан няма да е склонен да се предаде.

Нямаше начин да разберат, докато не влязат.

Сакс зае позиция при страничната врата, а Бейкър и Пуласки останаха на командния пункт с Хауман.

Сакс чу гласа на командира от слушалките си:

— Взривовете са заложени… Отрядите да докладват.

Отряди А, В и С обявиха, че са готови.

С хриплив глас Хауман извика:

— Внимание… Пет, четири, три, две, едно.

Чуха се три малки експлозии и трите врати паднаха едновременно, на улицата се включиха автомобилни аларми, прозорците на близките сгради потрепериха. Полицаите нахлуха в църквата.

Оказа се, че опасенията им от въоръжен отпор и смъртоносни клопки са били неоснователни. Лошата новина беше, че сградата е празна. Часовникаря или бе най-големият късметлия на земята, или пак ги очакваше. Защото го нямаше.

— Виж това, Рей.

Амелия Сакс стоеше на прага на малко килерче на горния етаж в църквата.

— Зловещо е — измърмори младежът.

Наистина, така беше.

Пред тях до стената бяха наредени пет часовника с фазите на луната, изобразени като лица. Лицата гледаха тайнствено, полуусмихнати, полуозъбени, сякаш знаят колко точно време ти остава до края и с голямо удоволствие ще отмерват всяка секунда.

Само единият тиктакаше и шумът изнервяше Сакс. Зловещото лице на луната и търпеливото цъкане на механизма сякаш им се подиграваха.

Пуласки бе закопчал гащеризона си за огледи и беше сложил пистолета си отвън. Сакс смяташе да огледа тук, където според Винсънт двамата мъже са прекарвали повечето време, а новобранецът — да се заеме с долния етаж на църквата.

Пуласки кимна и тревожно огледа тъмните коридори, сенките. Миналата година бе получил сериозен удар по главата и началникът му искаше да го изтегли от активна служба, да го сложи на чиновническа длъжност. Той обаче се беше възстановил от нараняванията и просто не позволи да го отстранят от истинската полицейска работа. Сакс знаеше, че понякога се плаши. По очите му виждаше как се колебае дали да предприеме едно или друго действие. Въпреки че винаги се решаваше да действа, Сакс знаеше, че много полицаи биха предпочели да не работят с него. Тя обаче предпочиташе да има за партньор човек, който всеки път преодолява страховете си. Човек с кураж.

Никога не би се поколебала да работи с него.

Тя бързо си даде сметка какво означава това и мислено добави: „Ако остана в полицията“.