Джефри Дивър - Часовникаря

— Щях да ви кажа, ако знаех.

Данс кимна. Вярваше му. Лон Селито зададе въпроса, който току-що бе хрумнал на Райм:

— Знаем, че си набелязва точно определени жертви, следи ги предварително. Защо? Каква е причината да избере точно тях?

— Жена му — отвърна изнасилвачът.

— Женен ли е?

— Бил е женен.

— Разкажѝ.

— Преди две години с жена си дошли в Ню Йорк на почивка. Той бил на делова вечеря някъде, а тя отишла сама на театър. Докато се връщала към хотела, я блъска кола или камион. Шофьорът избягал. Тя викала, но никой не се притекъл на помощ, никой не извикал полиция. Лекарите казали, че се е мъчила десет минути след катастрофата. Дори някой без медицинско образование можел да спре кръвта и да я спаси. Достатъчно било да притиснат вената. Никой обаче не ѝ помогнал.

— Проверете във всички болници за приета пациентка с фамилия Дънкан преди осемнайсет до трийсет и шест месеца — нареди Райм.

— Не си правете труда — каза Винсънт. — Миналата година той проникнал в болницата и откраднал картона. Също и полицейския доклад. Подкупил някой чиновник. Оттогава планира тези убийства.

— Купил е десет часовника — отбеляза криминалистът.

— По една жертва за всяка минути от агонията на жена му.

— Да. Така каза и той.

— Но защо избира точно тези хора?

— При разследването полицията записала имената на десет души, които са били наблизо, докато съпругата му умирала. Дали са можели да я спасят или не… не знам, но Джералд е убеден, че са можели. През последните години ги е издирил и е разучил навиците им. Трябваше да ги хване сами, за да умрат бавно. Това е най-важното за него.

— Бавно, както е умряла жена му.

— Мъжът от кея вчера? Мъртъв ли е?

— Би трябвало. Дънкан го е принудил да виси от кея, рязал е ръцете му, след което е стоял и е гледал, докато се изпусне и падне в реката. Каза, че се опитал да плува, но в един момент спрял и водата го отнесла.

— Как се казва?

— Не си спомням. Някой си Уолтър. Не помня. За първите две жертви не съм му помагал. Кълна се.

Винсънт погледна със страх Данс.

— Какво друго знаеш за Дънкан? — попита тя.

— Това е всичко. Единственото, за което обича да говори, е времето.

— Времето ли? Какво за него?

— Всичко. Как се измерва, устройство на часовниците, календари, как хората по различен начин възприемат времето. Разказа ми например как скоростта на старите часовници с махало се регулира, като преместваш тежестта на махалото. Когато я вдигнеш, се забързват; когато я смъкнеш, се забавят… Ако беше друг, щеше да е досадно, но той говори увлекателно, кара те да се заслушаш в онова, което казва.

Купър пак се намеси:

— Получих отговори от две часовникарски организации. Нямат информация за Джералд Дънкан… Чакай, ето от Интерпол… И тук нищо… Не намирам и картотеката за тежки престъпления.

Телефонът на Селито иззвъня. Той вдигна и поговори за няколко минути. Погледна хладно изнасилвача, докато говореше. След като затвори, обяви:

— Беше съпругът на сестра ти.

Винсънт се намръщи:

— Кой?

— Мъжът на сестра ти.

Винсънт поклати глава:

— Сигурно сте сбъркали номера. Сестра ми не е омъжена.

— Омъжила се е.

Очите на изнасилвача се разшириха:

— Сали Ан се е омъжила?

Гледайки с отвращение арестанта, Селито обясни на Райм и Данс:

— Жената е била твърде разстроена, за да ми се обади лично. Беше съпругът ѝ. Преди тринайсет години Винсънт държал сестра си цяла седмица заключена в мазето на къщата, докато майка им била на меден месец с втория им баща. Държал я вързана и многократно я изнасилил. Бил е на петнайсет, а тя — на тринайсет. Лежал в затвор за непълнолетни и бил освободен след психотерапия. Документите са засекретени. Затова не намерихме името му в картотеките.

— Омъжена — прошепна Винсънт; беше пребледнял.

— Оттогава не спира да се лекува от депресия и смущения в храненето — продължи Селито. — Хващали са го да я следи многократно и има съдебна забрана да се приближава до дома ѝ. През последните три години единственият им контакт са писмата, които редовно ѝ изпраща.

— Заплашва ли я? — попита Данс.

— Не. Изпраща ѝ любовни писма. Кани я да се премести тук и да живеят заедно.

— Майко мила — възкликна иначе невпечатляващия се от нищо Мел Купър.

— Понякога ѝ пише рецепти в полетата. Понякога ѝ рисува мръсни картинки. Зет му каза, че са готови на всичко, за да го изпратят завинаги в затвора. — Селито погледна униформените полицаи. — Отведете го.