Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Макензи удължи ли срока на договора ви?

— Да, докато приключи настоящата криза.

— И колко дълго може да продължи това?

Брамал погледна към къщата и каза:

— Не съм специалист.

— Докога ще мълчи Били?

— Докато Ноубъл не се зарови по-надълбоко.

— Дори да не го направи, Били може да изтърси някоя глупост по всяко време. Да каже нещо, което не трябва. Тогава момчето детектив ще наостри уши. Не забравяй, че може да удари джакпота. Хора, които разбират от тези неща, твърдят, че стоката е истинска. Произведена в Америка. Направо от завода. Фабрична опаковка. Редовни доставки. Все неща, които момчето детектив смята за невъзможни. Ще го приеме лично. Ще захапе като булдог. И ще разбие последния канал. Не е време да поемаме рискове. Не се съмнявам, че другото категорично желание на твоята клиентка е да държи сестра си извън психиатричното отделение на някоя клиника.

Брамал отново погледна към къщата.

— Предполагам, че подобно решение не се взема на бърза ръка — каза той.

— Обикновено не — отвърна Ричър. — Този път обаче няма време за губене.

— С колко разполагаме?

— Инстинктът ми подсказва, че трябва да се махнем от тук до два-три дни.

— И дотогава не бива да казваме нищо на Ноубъл.

— Аз нямам проблем с това — заяви Ричър. — Ти обаче имаш разрешително за частен детектив, издадено от властите в Илинойс.

— Не го забравям нито за миг. Налице са солидни доказателства, че човек на име Артър Скорпио от Рапид Сити, Южна Дакота, необезпокоявано ръководи наркомрежа, която остава невидима за АБН. И тази наркомрежа обхваща най-малкото Южна Дакота, Уайоминг и Монтана. Тя се захранва от някакъв митичен източник, от някакво оцеляло като по чудо Елдорадо. Откриването на въпросния източник би било огромен успех за правоохранителните органи в тези щати. Мога да им го поднеса на тепсия. Всъщност професионалната етика ме задължава да го направя. Независимо дали смятам, че престъплението вече е извършено или тепърва ще бъде извършено. Трябва да кажа на Ноубъл всичко, което знам.

— Още е рано — предупреди го Ричър.

— Защото нелегалните доставки трябва да продължат. Поне докато моята клиентка уреди полулегални доставки на някое друго място.

— Успокой се — посъветва го Ричър. — Ти си пенсионер.

— Но правя втора кариера.

— Която се подчинява на по-малко правила, отколкото първата.

— Въпреки това моите правила са повече от твоите.

— Аз също си имам правила — каза Ричър. — И то доста. Едно от тях гласи, че раненият ветеран е невинен до доказване на противното. Друго правило обаче гласи, че трябва да си тръгнем, преди да пристигнат федералните. Затова съм съгласен с теб. Трябва да намерим решение.

Къщата остана тиха, а вратата — затворена. Ричър взе телефона на Брамал и отиде в началото на клисурата, където сигналът бе най-силен. Набра номера, който знаеше наизуст.

Вдигна същата жена.

— „Уест Пойнт“ — каза тя. — Кабинетът на началника. С какво мога да ви помогна?

— Обажда се Ричър.

— Здравейте, майоре.

— Трябва да говоря с генерал Симпсън.

— Един момент.

След миг генералът попита:

— Нещо ново?

— Открих я — каза Ричър.

— В какво състояние?

— Тежко — отвърна Ричър. — Получила е „Пурпурно сърце“ заради сериозна лицева рана. Силно зависима е от болкоуспокоителните, които са ѝ давали в болницата. Няма видими източници на доход.

— Мога ли да помогна?

— За момента само с информация. Трябва да науча повече за психическото ѝ състояние. Това може да предопредели следващите ни ходове.

— Каква информация?

— Става въпрос за крайпътен взрив. Бих искал да науча повече за инцидента. Най-вече защо е била там и кой друг е пострадал или загинал.

— Ще опитам.

— Бих искал да науча повече и за Портърфилд. Сандерсън твърди, че е по-безопасно да не знаем истината. Не съм сигурен какво означава това. Кой е бил той? Знаем само, че преди четиринайсет години е бил новоизлюпен лейтенант, тежко ранен още при първата си бойна мисия. Защо дванайсет години по-късно е привлякъл вниманието на някои служби?

— Сандерсън би трябвало да знае.

— Не мога да я притискам. Емоционалното ѝ състояние е нестабилно.

— Върнахте ли ѝ пръстена?

— Помоли да го задържа и да ѝ го дам по-късно. Когато настъпят по-щастливи времена.

— А те ще настъпят ли?

— Възможно е — каза Ричър. — Първите крачки ще са най-трудни.

Той върна телефона на Брамал. Зачакаха, седнали на същите места, както и предишния ден — Ричър на стъпалата към верандата, Брамал на скалата на ръба на клисурата. Каубоите стояха в края на просеката, сякаш очакваха някой да се появи, и то скоро.