Ли Чайлд: Точно в полунощ

Здесь есть возможность читать онлайн «Ли Чайлд: Точно в полунощ» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. Город: София, год выпуска: 2017, ISBN: 978-954-769-439-2, издательство: ИК „Обсидиан“, категория: Триллер / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Ли Чайлд Точно в полунощ
  • Название:
    Точно в полунощ
  • Автор:
  • Издательство:
    ИК „Обсидиан“
  • Жанр:
    Триллер / на болгарском языке
  • Год:
    2017
  • Город:
    София
  • Язык:
    Болгарский
  • ISBN:
    978-954-769-439-2
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Точно в полунощ: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Точно в полунощ»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Докато обикаля безцелно из Средния запад, Джак Ричър слиза от автобуса да се поразтъпче в непознато градче. И остава там. Причината е един пръстен на витрината на заложна къща. Върху него е гравиран надпис „Уест Пойнт 2005“, както и инициалите С. Р. С. Той е много малък и несъмнено принадлежи на жена. Ричър, който също е завършил „Уест Пойнт“, знае, че никой не би се разделил доброволно със своя абсолвентски пръстен. Купува го, твърдо решен да разбере дали притежателката му е жива. Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не… е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.

Ли Чайлд: другие книги автора


Кто написал Точно в полунощ? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Точно в полунощ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Точно в полунощ», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Лий Чайлд

Точно в полунощ

(книга 22 за "Джак Ричърн")

До този момент близо два милиони души в САЩ са били наградени с медала „Пурпурно сърце“. Тази книга е посветена на всеки един от тях в знак на почит и уважение.

1

Джак Ричър и Мишел Чан прекараха три дни в Милуоки. На четвъртата сутрин тя си тръгна. Ричър се върна в хотелската стая с две чаши кафе и завари бележка върху възглавницата си. Той бе виждал много такива бележки. В тях пишеше едно и също — директно или индиректно. Бележката на Чан бе от втория вид. И по-изискана от повечето, но не на външен вид. Все пак бе надраскана набързо с химикалка върху леко набръчкан от влагата лист с логото на мотела. Беше изискана по отношение на изразните средства. Чан бе нарисувала усмихнато личице, за да обясни постъпката си, да го поласкае и същевременно да му се извини. Беше написала: Ти си като Ню Йорк. Обичам да го посещавам, но никога не бих могла да живея там.

Ричър направи това, което правеше винаги. Остави я да си тръгне. Разбираше я, не беше нужно да му се извинява. Той самият не би могъл да живее никъде. Целият му живот бе едно голямо пътуване. Кой би го изтърпял? Затова изпи първо своето кафе, после нейното, взе четката си за зъби от стъклената чаша в банята и си тръгна. Прекоси същински лабиринт от улици, като свиваше ту наляво, ту надясно, и се озова на автогарата. Сигурно е взела такси, помисли си той. До летището. Нали имаше златна кредитна карта и мобилен телефон.

На автогарата Ричър направи това, което правеше винаги. Купи си билет за първия автобус, без да се интересува закъде е. Този път крайната спирка беше затънтено градче на северозапад, на брега на Горното езеро. Не би трябвало да пътува в тази посока. Така щеше да се озове на по-студено място. Но правилата си бяха правила и Ричър се качи в автобуса. Седна и впери поглед през прозореца. Прекосяваха Уисконсин и гледката се състоеше от окосени ливади, осеяни с бали сено, и дървета с потъмнели листа и натежали клони. Беше краят на лятото.

Всъщност беше краят на няколко неща. Мишел Чан му бе задала обичайните въпроси, които бяха прикрито изразяване на позиция. Можела да разбере някого, който решава да попътува една година. Съвсем обичайно било някой, който е израснал във военни бази в чужбина, а после — с изключение на четирите нелеки години в „Уест Пойнт“ — е служил във военни бази в чужбина, да реши да обикаля Америка в продължение на година, преди да се установи някъде. Може би дори две години. Но не повече. И в никакъв случай непрекъснато. В това имало нещо нередно, ако не и патологично.

Чан бе казала всичко това със загрижено изражение, сякаш между другото. Най-обикновен неангажиращ разговор, продължил две минути. Но посланието бе ясно. Тя смяташе поведението му за израз на отрицание. Отрицание на какво, зачуди се Ричър. Той не мислеше, че начинът му на живот е проблемен.

Това доказва думите ми, отвърна Чан.

Затова Ричър се качи на автобуса и щеше да слезе чак на последната спирка от маршрута, защото правилата си бяха правила и трябваше да бъдат спазвани. На втората спирка обаче реши да се поразтъпче и случайно видя един пръстен на витрината на някаква заложна къща.


Автобусът спря за втори път късно през деня в по-бедната и занемарена част на малък град. Вероятно беше окръжен център. Или поне седалище на някои окръжни служби като полицейското управление например. Защото тук имаше арестанти. Това беше очевидно. Видя табели на фирми за предоставяне на гаранции, както и заложна къща. Пълно обслужване, осигурено от наредените един до друг офиси, изпълнили занемарената улица зад тоалетните на автогарата.

Ричър се беше схванал от дългото возене. Запъти се безцелно към улицата. Просто за да се раздвижи. Когато приближи заложната къща, преброи китарите на витрината. Седем. Всяка от тях можеше да разкаже по някоя тъжна история. Като песен от радиостанция за кънтри музика. История за несбъднати мечти. На дъното на витрината имаше стъклени поставки с наредени по тях дреболии. И всевъзможни бижута. Включително пръстени. Включително от онези пръстени, на които е гравирано името на училището или университета, който си завършил. На витрината имаше само гимназиални пръстени. С едно изключение. Пръстен от „Уест Пойнт“, випуск 2005 г.

Беше хубав, с изящен златен филигран и елипсовиден черен камък, може би полускъпоценен, заобиколен от надпис Уест Пойнт 2005. Шрифтът бе старинен, а видът на пръстена — класически. Абсолвентите на военната академия сами проектираха своите пръстени. Правеха ги каквито си пожелаят. Това бе стара традиция, защото пръстените на „Уест Пойнт“ бяха първите пръстени на учебно заведение в страната. Този на витрината беше много малък. Не би станал на никой от пръстите на Ричър. Дори на кутрето. Но и там не би стигнал по-нагоре от нокътя му. Толкова беше малък. Определено бе дамски. Вероятно копие, направено за приятелка или годеница. Имаше такава практика — подобни пръстени се подаряваха като сувенир.

Читать дальше

Похожие книги на «Точно в полунощ»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Точно в полунощ» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Лий Чайлд: Издирваният
Издирваният
Лий Чайлд
Лий Чайлд: Накарай ме
Накарай ме
Лий Чайлд
Лий Чайлд: Един изстрел
Един изстрел
Лий Чайлд
Лий Чайлд: Нищо за губене
Нищо за губене
Лий Чайлд
Отзывы о книге «Точно в полунощ»

Обсуждение, отзывы о книге «Точно в полунощ» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.