Ли Чайлд: Точно в полунощ

— Явно си въобразяваш, че си голям късметлия.

— Не ми трябва късмет.

Ричър постави десния си юмрук на масата. Той беше малко по-голям от левия. Съвсем обичайно за хора, които си служат по-добре с дясната ръка. Кожата му бе осеяна с още повече белези, сред които изпъкваше бял V-образен нишан, останал сякаш от ухапване на змия. А всъщност причинен от пирон.

Джими сви рамене, все едно водеха приятелски разговор на незначителна тема.

— Аз съм дребна брънка от веригата за доставки. Получавам стока от други хора, които я получават от други хора, и прочие. Пръстенът е дарен, продаден или заложен, но без да бъде откупен впоследствие. Не знам нищо повече.

— От кои хора си го получил?

Джими Плъха не отговори. Ричър следеше прозореца с лявото си око. С дясното забеляза Джими да кимва. Отражението в прозореца показа, че мъжът отзад замахва с дясната си ръка. Намерението му очевидно бе да стовари пестник върху ухото му. И вероятно да го събори от стола. С цел да го направи по-сговорчив.

Не се получи.

Ричър избра пътя на най-малкото съпротивление. Наведе глава и остави юмрука да профучи в празното пространство над нея. После изправи рамене, скочи на крака и използва инерцията от движението си назад, за да забие лакът в бъбрека на мъжа, който се завърташе, изгубил равновесие. Получи се хубав, плътен удар. Мъжът се строполи на земята. Ричър седна на стола си, сякаш нищо не се бе случило.

Джими Плъха го зяпна смаяно.

— Излезте навън, момчета. Нали ви помолих? — обади се барманът.

— Сега вече загази — каза Джими.

Звучеше убедено.

В този момент Чан сигурно си купуваше нещо за вечеря. Вероятно се бе отбила в някой малък магазин за хранителни стоки на път за дома си. И оглеждаше рафтовете със здравословни продукти. Щеше да си приготви нещо вкусно и лесно. Навярно бе уморена.

Лош ден.

— Шестима дебелаци и един запъртък — отвърна Ричър. — Лесна работа.

Той стана от стола. Обърна се, стъпи върху мъжа на пода и продължи напред. Към вратата. Излезе навън и застана до редицата лъскави мотори. Видя, че останалите го следват. Не особено великолепна седморка. Всички до един със сковани гърбове, криви крака и всевъзможни други изкривявания в резултат на бирени кореми и неправилна стойка при сядане. И все пак бяха едри типове, а това означаваше голямо сумарно тегло. Плюс четиринайсет юмрука и четиринайсет крака, обути в тежки боти.

Нищо чудно ботите да бяха със стоманени пластини отпред.

Денят можеше да се окаже много лош.

Но кой го беше грижа?

Седмината образуваха полукръг, като трима застанаха отляво на Джими Плъха, а другите трима — отдясно. Ричър продължи да се движи, за да завърти противниците по начина, по който искаше — той да е с гръб към улицата. Така нямаше да бъде принуден да опре гръб в някоя ограда. Не искаше и да бъде притиснат в ъгъл. Не възнамеряваше да бяга, но винаги предпочиташе да разполага с повече опции.

Седмината стесниха полукръга, но не достатъчно. Стояха на около три метра от Ричър, а разстоянието между тях бе метър. Това правеше първите им две стъпки доста очевидни. Щяха да пристъпят бавно напред, като сумтят заплашително и хвърлят мрачни погледи, докато Ричър щеше да действа бързо и да си проправи път през редицата им, след което те щяха да се обърнат. Тогава Ричър щеше да се изправи пред нов полукръг, но съставен само от шестима. Щеше да повтори упражнението и да намали броя им на петима. Нямаше да се вържат трети път на същия номер, но вероятно щяха да се втурнат всичките заедно, с изключение на Джими, защото Ричър не очакваше той да вземе участие в схватката. Беше прекалено умен. Така в крайна сметка Ричър щеше да се озове сам срещу четирима.

Лош ден.

За някои.

— Последен шанс — предупреди ги Ричър. — Накарайте дребосъка да отговори на въпроса ми и можете да се върнете в бара.

Никой не каза и дума. Седмината уплътниха редицата си, наведоха глави и бавно пристъпиха напред. Ръцете им бяха леко раздалечени от телата, присвити в лактите, готови да посегнат към него. Ричър избра първата си мишена и зачака. Искаше разстоянието между него и противника му да не надхвърля метър и половина, за да направи една крачка, а не две. По-добре да пести сили за по-късно.

В този момент чакълът зад него проскърца от автомобилни гуми, а седмината отпред изправиха гърбове и се огледаха с възможно най-невинните изражения, на които бяха способни. Ричър се обърна и видя същия патрулен автомобил. И същия полицай. Колата спря и мъжът зад волана огледа сцената продължително. Свали прозореца, подаде глава навън, улови погледа на Ричър и каза: