Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър седна на стъпалата пред верандата. На обичайното си място, можеше да се каже. Оранжево сияние над призрачносините планини обагряше хоризонта отвъд клисурата. Въздухът бе кристалночист, спокоен, изпълнен с тишина. Ричър наблюдаваше хищните птици, които се рееха в небето, пухкавите облачета на хиляди метри над главата му и една катеричка, застанала на скала на три метра от него.

Вратата зад гърба му се отвори. Катеричката изчезна.

— Майор Ричър? — прозвуча тих глас.

Той се изправи и се обърна. Сандерсън стоеше на прага, облечена в неизменния си сребрист суичър. Бе нахлупила ниско качулката, но надничаше изпод нея. Твърд, непоколебим поглед. Дълбоки белези и алуминиево фолио.

— Бих искала да продължим вчерашния ни разговор — каза тя.

— Коя част по-точно?

— Онази, в която предположих, че сте тук по работа.

— Но не съм.

— Вярвам ви. Искам само мнението ви. Може да знаете неща, от които аз нямам представа.

— Елате да седнете тук — каза Ричър. — Денят е прекрасен.

Тя замръзна за миг, после събра кураж и прекоси верандата. Беше дребничка и грациозна, но движенията ѝ бяха като на спортист. В известен смисъл това бе точно така. Добрата физическа форма е задължителна за пехотинеца. Ухаеше на сапун, примесен с някакъв тръпчив мирис. Сигурно от лекарствата, с които маже лицето си, предположи Ричър. Погледнеше ли Сандерсън отстрани, не можеше да види нищо освен ниско спуснатата качулка.

Катеричката се появи отново.

— Споменах, че имам приятел, чийто случай не е приключен — каза тя.

— Сай Портърфилд — отвърна Ричър.

— Значи сте дошли по работа.

— Не, просто събрах доста информация, докато стигна до тук.

— И какво знаете за него?

— Много малко — призна Ричър. — Освен че е бил ваш приятел. Завършил е престижен университет, служил е в морската пехота, бил е ранен, харесвал е оригиналния архитектурен план на къщата до такава степен, че е предпочитал водата да капе в кофи, вместо да поправи покрива.

— Всичко това е вярно.

— Освен това има три засекретени досиета в Пентагона.

— Не мога да говоря за това.

— Как тогава да дам мнение?

— На теория — отвърна Сандерсън. — Как е възможно да се провали едно разследване?

— Поради куп причини. Може резултатът да се е разминавал с очакванията. Или самото разследване да се е озовало в задънена улица. Или просто усилията да не са си заслужавали. Трябва да знам повече.

— Не мога да ви кажа.

— В такъв случай позволете ми да поразсъждавам на глас. Възможно е някой да е паднал от два стола на земята. По всичко изглежда, че Пентагонът разполага с оригиналното досие. Преди две години или там някъде на Портърфилд му е хрумнала една идея. Но защо да звъни в Пентагона? Би било необичайно за него. Дванайсет години преди това е бил обикновен лейтенант от морската пехота. Пентагонът не е бил част от живота му. Обзалагам се, че дори не е минавал покрай тази сграда. Обзалагам се, че не е знаел телефонния номер на централата. Но го е открил и е позвънил. Което означава, че онова, което е намислил, е било свързано с военните. Тогава от Пентагона са изпратили копие от досието на АБН, което означава, че случаят е бил свързан с наркотици. Може да се е получило недоразумение в резултат на лоша комуникация. Може от Пентагона да са решили, че АБН разследва случая, а от АБН да са решили, че Пентагонът разследва случая. И в крайна сметка да се е оказало, че никой не го разследва.

— Не мога да навлизам в подробности.

— Знаем, че някой е влизал в дома му след инцидента.

— Да, видях. Върнах се няколко пъти, исках просто да се поразходя.

— Прилича на работа на професионалист.

— Съгласна съм, че проникването е било доста чисто.

— Знаете кой го е направил.

— Не мога да говоря за това.

— И знаете какво са взели.

— Да.

— Ще ми отговорите ли на един въпрос?

— Зависи.

— Достатъчно ми е само „да“ или „не“. Нищо повече. Не искам подробности. Ще ми кажете толкова, колкото решите.

— Обещавате ли?

— Само „да“ или „не“. Измъчва ме един въпрос.

— Какъв?

— Знаете ли как е умрял Портърфилд?

— Да — отвърна Сандерсън. — Бях там.

Офисът, в който работеше специален агент Кърк Ноубъл, се намираше в Денвър, Колорадо. Скучният бежов интериор на кабинета му бе озарен от златистите отблясъци, които хвърляше съдържанието на кутията за обувки, открита в дома на Били. Бижутата бяха подредени върху бюрото му. Все златни дрънкулки. Кръстчета на верижки, обици, гривни, пръстени, халки… Той трябваше да ги опише и заведе като улики. И да ги оцени.