Ли Чайлд - Точно в полунощ

Зад каубоите бе спряла прашна черна тойота. Колата, за която бе предупредил Скорпио. Беше я описал: спряла край пътя като полицейски патрул, а в нея двама мъже, единият много едър, и една жена, които задавали въпроси наоколо.

И беше получил нареждане от Скорпио.

Стакли погледна към къщата. Вратите ѝ бяха затворени. Погледна надясно, към дърветата в далечината. Нищо. Погледна наляво, към скалите над клисурата.

Върху камъните седяха трима души. Възрастен мъж с костюм. Красива жена. И един много едър тип.

Стакли спря пикапа в края на просеката. Излезе от кабината и поведе нетърпеливите каубои към задната врата. Там направи нещо, което никога не правеше. Отвори я и им позволи да надзърнат вътре. Отметна одеялото с престорена небрежност и им показа кашоните, десетки кашони, повечето опаковани във фолио, някои отворени, но почти пълни, всичките бели, чисти, с американски етикети. Долови как каубоите зад гърба му се размърдаха развълнувано. Което беше добре. Те трябваше да са щастливи и доволни, за да приемат предложението му.

Тримата пристъпиха към него и Стакли им каза какво могат да направят за него и какво може да направи той за тях. Делегиране на права и задължения. Правило номер едно в съвременния бизнес. Особено когато противникът е толкова едър тип.

Ричър видя каубоите да се събират край задната част на пикапа. Надзърнаха вътре. Сигурно оглеждаха стоката. Бяха доволни от качеството или от количеството, а може би и от двете. Сцената пренесе Ричър в детството му в една военна база в чужбина, когато майка му и други съпруги на военни се събираха на улицата в очакване на пикапа, който караше прясна риба. Стакли и каубоите започнаха оживено да обсъждат нещо. Цената най-вероятно. Тя бе важна и за двете страни, макар и по различен начин.

— Роуз няма да излезе от къщата — каза Макензи. — Предполагам, че приятелите ѝ купуват и за нея. Може да са го правили винаги. Което означава, че Били никога не я е виждал. И не можеше да ни помогне в издирването ѝ.

— Въпреки това трябва да говорим с него — каза Ричър.

— Защо?

— Той вече е в системата. И момчето детектив Ноубъл вече го е разпитвал.

— Но Били не е признал нищо.

— И докога ще продължи да отрича?

— Предполагам, че се шегуваше за гумените маркучи и палките.

— Били ще сключи сделка. Или ще изтърве неволно някоя важна подробност. Той няма представа с кои парченца от пъзела разполага АБН. Рано или късно ще каже нещо, което не трябва да казва. Логично е да предположим, че часовникът вече отмерва това време. Може да се наложи да преосмислим сроковете, в които трябва да напуснем това място. Няма смисъл да стоим тук, когато доставките спрат. И определено няма смисъл да стоим тук, когато федералните се появят. Знам, че на вас двамата няма да ви е лесно да вземете подобно решение, но положението може да стане много по-лошо.

— Не смяташ, че разполагаме с месец?

Ричър видя преминаването на пачка банкноти от едни ръце в други зад пикапа в края на просеката.

— Мисля, че трябва да ускорим нещата — каза той.

В следващия миг видя няколко бели кутии да напускат каросерията на пикапа.

— Колко да ги ускорим? — попита Макензи.

— Споделих с господин Брамал, че не разполагаме с повече от два-три дни. Това ми подсказва интуицията.

— Невъзможно.

— Колко бързо можеш да уредиш нещата?

Пикапът потегли, направи обратен завой и изчезна в просеката. Каубоите отнесоха в къщата малките бели кутии. Оставиха половината на верандата, отстрани на входната врата, а другата половина понесоха по пътеката, която се губеше сред дърветата.

— Трябва да намерим подходящия лекар — каза Макензи. — Тя не може да живее без дрога.

— Поразпитай познатите си в Илинойс.

— Познавам само хора, които са се подлагали на рехабилитация. А ние се нуждаем от наркопласьор.

— Тук сме изложени на прицел — каза Ричър. — Очакват ни неприятности.

Макензи прекара още един час със сестра си, след което излезе и заяви, че ще напусне хотела. Бе обещала да се върне след четири часа. С багажа си. И бе готова да остане колкото е необходимо. Брамал сви рамене и се съгласи да направи същото. Не се чувстваше комфортно, но в края на краищата такива бяха изискванията на новата му кариера. Ричър заяви, че вече е напуснал хотела. Никога не плащаше за повече от една нощ. Четката за зъби беше в джоба му. Нямаше друг багаж. Освен това предпочиташе да остане да ги чака тук, където бе толкова тихо и спокойно. Макензи влезе в къщата, за да уведоми сестра си, след което тръгна с Брамал.