Ли Чайлд - Точно в полунощ

Той извади ножица от жабката, отряза около сантиметър от пластира и го пъхна под езика си. Сублингвален прием. Така се изразяваха лекарите. Друго списание, което бе прочел в същия фризьорски салон, твърдеше, че това е най-добрият метод. Стакли бе съгласен.

В този момент на стотина километра от тук, сред ниските хълмове западно от града, Роуз Сандерсън се приготвяше да си легне. Бе свалила качулката и бе съблякла сребристия суичър. Под него носеше тениска и сутиен, които също свали. Махна фолиото от лицето си. Използва дръжката на четка за зъби, за да изстърже непопилия мехлем от кожата си. Намаза го обратно върху фолиото. Ако имаше късмет, щеше да ѝ стигне за още един ден.

Напълни мивката със студена вода. Пое дълбоко въздух и потопи лицето си в нея. Рекордът ѝ бе четири минути. Изправи се и разтърси глава. Косата ѝ отново бе пораснала дълга. Беше я подстригала късо седмица преди да постъпи в „Уест Пойнт“. Трябваше да носи кепе и фуражка. Такива бяха правилата. Подстригваше косата си в продължение на тринайсет години. Сега тя отново бе дълга, но прошарена. Това бе най-малкият ѝ проблем.

Взе ножица от чекмеджето, отряза един сантиметър от пластира и го пъхна зад долната си устна. Това бе обичайната ѝ доза. Тя щеше да ѝ помогне да спи през нощта. Щеше да ѝ помогне да намери топлина, нежност, спокойствие, щастие…

В този момент на повече от петстотин километра от хълмовете край Ларами, в Рапид Сити инспектор Глория Накамура седеше в колата си и наблюдаваше задната врата на обществената пералня. През вратата отново се процеждаше светлина. Отново бе отворена на сантиметър-два. Артър Скорпио стоеше вътре вече повече от два часа.

Накамура бе започнала да съставя списък какво може да нагрее въздуха в една стая до такава степен, че да се нуждае от допълнително проветряване. Електронно оборудване може би. Познаваше един човек с домашно кино. Килерът му бе пълен с някакви черни кутии, които отделяха топлина. Ужасна, всепроникваща топлина, примесена с миризма на грес и силикон. Вентилаторът в килера му се въртеше непрекъснато.

Мобилният ѝ телефон иззвъня. Обаждаше се приятелят ѝ от „Компютърни престъпления“.

— Отговори ми с „да“ или „не“ — каза той. — Смятаме ли, че тъкмо Скорпио е получил текстовото съобщение относно новия Били?

— Не разполагаме с доказателства, които да издържат в съдебната зала.

— Това не беше нито „да“, нито „не“.

— Да, смятаме, че е бил Скорпио.

— Същият номер току-що получи гласово съобщение от кулата в Ларами, Уайоминг. От някой си Стакли, който го нарича „господин Скорпио“. Каза, че всичко е минало добре, но чул слухове за двама мъже и една жена, които се навъртали наоколо и задавали въпроси. Единият мъж бил много едър. Пътували с черна тойота.

Ричър, помисли си Накамура. Приятелят ѝ продължи:

— На свой ред Скорпио също остави съобщение. Нареди на Стакли да направи същото, което бе поръчал и на Били. Иска едрият да изчезне. Отново поръча убийството му.

— Почакай — каза Накамура.

Вратата на Скорпио се отвори. Той излезе и заключи. После тръгна към колата си.

— Ще проследя Скорпио, който току-що излезе — каза тя.

— Хабиш си бензина — отвърна приятелят ѝ.

Накамура затвори телефона и запали двигателя.

Скорпио се прибра у дома. Всяка вечер се прибираше у дома.

В този момент на хиляда километра от Рапид Сити, в градче на име Съливан, в северозападния край на Оклахома, Били премина на червен светофар. Караше двайсетгодишен форд рейнджър пикап, който бе купил за шестстотин долара. Отиваше за още един стек от шест бири. Главата му бе леко замаяна от предишните. Приятелят му от Монтана го чакаше в мотелската стая. На следващия ден трябваше да се срещнат с един човек от Амарило, Тексас, който имаше добри контакти в тяхната сфера. Явно щяха да си намерят работа.

В непосредствена близост до кръстовището, което Били премина на червено, бе паркирана полицейска кола. Ченгето пусна светлините и сирените. Били замръзна, но продължи да кара. Което беше глупаво. Нямаше какво да крие. Вярно, бе пийнал повечко, но какво толкова, това беше Оклахома. Нищо чудно тук да не те пускаха зад волана, ако не си изпил поне две бири. Като се изключат бирите, той изглеждаше съвсем прилично. Освен това не можеше да избяга. Не и с трошка, която струваше шестстотин долара.

Той натисна спирачката и отби до бордюра.

Като всички хора, и полицаят се поддаваше на дребни подсъзнателни емоции. Обстоятелството, че Били не спря веднага, го ядоса. Намираше подобно поведение за дръзко и неуважително. Обикновено спираше до нарушителя, сваляше десния прозорец и го предупреждаваше да кара внимателно и да спазва правилата. Сега обаче бе ядосан, затова стисна зъби и се приготви да изнесе цяло представление.