Ли Чайлд - Точно в полунощ

— А това е напълно възможно.

— Нищо не е вечно — каза Ричър. — Освен това Роуз не се намира в такава безопасност, каквато смята.

— Дори да беше в пълна безопасност, пак нямаше да искам да я оставя тук.

— И как ще я накараш да се премести другаде?

— Това те питам. Отворена съм за всякакви идеи.

— Изобщо ли не се лекува? — попита Ричър.

— В началото прекарала цяла година в болница. Писнало ѝ. Оттогава не е ходила на лекар. И няма да го направи. Отказва дори да го обсъжда.

— Вместо това води изолиран живот и се лекува сама. Справя се добре, както и двамата установихме. Трябва да уважаваме решението ѝ. Единственият начин да я измъкнем от тук е да ѝ обещаем абсолютно същото, но на друго място. Или дори да ѝ обещаем нещо по-добро. Колкото си поиска хапчета и пластири. Ти ще трябва да откриеш добър специалист. Ще трябва да намериш тихо, усамотено място, където тя да живее. Ще трябва да ѝ обещаеш да не ѝ досаждаш. И да спазиш обещанието си. Поне първата година. Защото това може да продължи много дълго.

— Тя не иска никой да я вижда.

— В това отношение Уайоминг е за предпочитане пред Илинойс.

— Но тук няма лекари, от каквито тя има нужда.

— Колко голям е дворът ви?

— Двайсет декара.

— В такъв случай с мъжа ти можете да ѝ построите бунгало. С висока ограда. И да ѝ хвърляте лекарствата през оградата. Да я оставиш на мира за цяла година. И да видиш какво ще стане.

— Това означава, че единственият начин да помогна на собствената си сестра е като стана по-добър наркопласьор от досегашния ѝ доставчик.

— Момчето детектив ни предупреди да не подценяваме силата на опиатите. Не се съмнявам, че Роуз се зарадва на появата ти, но трябва да разбереш, че за нея, поне в момента, медикаментите, които приема, са по-важни от теб.

— Трудно ми е да го приема. Не заради мен. Просто Роуз е отишла твърде далече.

— Тя се нуждае от помощта ти. От присъствието ти. Най-важната ти задача е да ѝ докажеш това. Не давай израз на неодобрението си. Какъв избор е имала, освен да се тъпче с опиати? Не забравяй обаче, че тя има силна воля. Все пак говорим за ветеран с куп бойни мисии зад гърба си. Рано или късно ще осъзнае, че не се ли стегне, с нея е свършено. И ще поиска да поговори с теб, защото ти ще си единственият човек, който се е отнасял добре с нея. Тогава ще можеш да ѝ помогнеш.

— Надявам се да мога.

— Има доста книги по този въпрос. Можеш да прекараш първата година в четене.

— Даваш ли уроци?

— Самият аз съм запознат повърхностно с тези неща — отвърна Ричър. — Военната полиция залага повече на гумени маркучи и палки. Но сред военните лекари има много добри хора. Психиатри в униформа. Най-странната комбинация, която някога си виждала. Познавам двама-трима. Те могат да ти дадат куп полезни съвети.

— Например?

— Ще ти помогнат да разбереш какво я тревожи дълбоко.

— То е очевидно.

— Те са психиатри, но са и военни. И ще ти кажат, че е напълно възможно човек да страда не от един, а от два проблема едновременно. Ще ти кажат, че познават много офицери от пехотата като нея. И ще искат да научат повече подробности за онзи инцидент с бомбата край пътя.

— Защо?

— На първо място, за да разберат дали е имало и други жертви от американска страна. Ако това се окаже така, ще предположат, че Роуз е измъчвана от чувство на вина. Тя е била офицер. Загиналите са били под нейно командване. Останалото няма никакво значение. Може да са ранили първо нея, да е изпаднала в безсъзнание, преди да се е случило каквото и да било друго. Но пострадалите са нейни хора. Вината е нейна. Така разсъждават офицерите от пехотата. Може да ти звучат като празни думи, но за тях означават много. Шефът на „Уест Пойнт“ каза, че Роуз е била добър командир. Подобна похвала е най-голямата награда, която един офицер може да получи. Да бъдеш добър командир е много трудно. Преди всичко означава да удържиш негласното обещание да опазиш хората си живи. Това постепенно се превръща във фикс идея.

— Тя отказва да говори за инцидента — призна Макензи.

— Психолозите ще попитат и с какъв статут се е ползвала последната ѝ мисия. Рутинна задача, възложена отгоре? Или е имало елемент на самоинициатива? В такъв случай Роуз би приела случилото се още по-тежко. Би решила, че е повела хората си към смъртта, в буквалния смисъл.

— Те са психолози, сам го каза. Склонни са да усложняват нещата. Роуз е разстроена, защото някой е запратил в лицето ѝ пасатор, намазан с кучешки изпражнения.