Ли Чайлд - Точно в полунощ

Брамал не отговори.

— Какво ти каза госпожа Макензи? — попита го Ричър.

— Нищо хубаво.

— Разбрах, че денят ще е лош, още когато се събудих.

— Роуз Сандерсън е била ранена в лицето от шрапнел от самоделно взривно устройство, скрито край пътя близо до някакво градче в Афганистан. Устройството е било заредено с късчета метал, най-вероятно купен от местната железария и нарязан на парчета. Пет от тях са се забили в лицето ѝ, а други са ожулили кожата ѝ или направо са я обелили. Но съвременната военна медицина върши чудеса. Открили са по-голямата част от липсващата кожа, залепнала по каската ѝ, и са я зашили обратно. Поверили са Сандерсън на големи имена в пластичната хирургия.

— Но?

— Два основни проблема — обясни Брамал. — Искам да подчертая, че военните лекари са свършили страхотна работа. Изобщо не поставям усилията им под въпрос. Подобна рана във Виетнам или по време на която и да било друга война би довела до сигурна смърт. Медицината е в състояние да се справя с наранявания от този род едва от няколко години. Лекували са я истински виртуози. Въпреки това според госпожа Макензи положението е тежко. И не можело да се оправи. Цялото ѝ лице било в белези. Приличало на пъзел, който не е подреден правилно. Нищо не било на мястото си. Приличала на маска от филм на ужасите. И това е добрата новина.

— А лошата?

— Взривното устройство е било скрито в кучешки труп. В Афганистан това е обичайна практика. Това куче конкретно вероятно е било убито поне четири дни преди експлозията. Времето е било горещо и то е започнало да се разлага. Взривът е забил загнила тъкан, некротични патогени и какви ли не гадости под кожата ѝ. Случило се е преди четири години, а тя още не можела да се пребори с инфекцията. Още събирала гной. И това я правело два пъти по-ужасна. Освен това през цялото време изпитвала болка.

Ричър потъна в продължително мълчание.

— Нищо чудно, че се е скрила от сестра си — каза след малко той.

— Сега ще обсъдят това.

— Но защо е престанала да се обажда преди година и половина?

— Несъмнено заради нещо, свързано с Портърфилд. Какво друго може да бъде?

Ричър отново излезе от колата. Отиде до края на клисурата и впери поглед в далечината. Имаше чувството, че гледа през тесен прозорец. Къщата зад гърба му бе заобиколена от гористи хълмове. Зачуди се кой ли е собственикът ѝ.

Върна се при пикапа. Всичките му прозорци бяха свалени. Тримата мъже вътре се бяха излегнали на седалките. Демонстрираха търпение. Пестяха енергия. Знаеха, че това ще продължи колкото е необходимо. Може би така постъпваха каубоите.

Водачът им вдигна поглед.

— Тя спомена, че сте проявили любезност — каза Ричър. — Съгласен съм. Бяхте много любезни и държа да го отбележа.

Каубоят помръдна глава, сякаш приемаше комплимента.

— Но се питам как започна всичко? — продължи Ричър.

— Търсехме къде да живеем. Попаднахме случайно на това място. Роуз вече се беше настанила тук, но ни позволи да останем. Помогна ни да се устроим. Осигури ни някои неща. Това е причината да проявяваме загриженост към нея. А тя не иска никой да я вижда.

— Откога продължава това?

— От три години. Роуз току-що се беше уволнила от армията. Беше се нанесла неотдавна.

— Кой е собственик на имота?

— Някой, който не си е направил труда да го нагледа от поне три години.

— Сигурно си познавал Сай Портърфилд.

— Срещали сме се няколко пъти.

— Какво мислиш за историята с мечката?

— Това, което и всички останали.

— С какво се занимаваше Портърфилд?

— Никога не сме го питали. Знаехме, че я прави щастлива, и това ни беше достатъчно.

— Доста е надрусана в момента.

— Обвиняваш ли я?

— Ни най-малко. Но се тревожа дали запасите ще ѝ стигнат.

— Не можем да обсъждаме това с теб. Не те познаваме.

— Аз съм човек на сестра ѝ.

— Не съвсем. Човекът на сестра ѝ е детективът, когото тя е наела. Никой не разбира ти какво правиш тук.

— Не съм ченге — каза Ричър. — Това е най-важното. Пет пари не давам за тези неща. Тя обаче може да има проблем, защото Били го няма. Само това ме интересува.

— Знаеш ли кой беше той?

— Един човек, който е карал снегорин. И е доставял дрога.

— Бил си ченге в миналото.

— Всеки има минало. Обзалагам се, че сега можеш да минеш покрай крава, без да посегнеш към ласото. Били няма да се върне. Надявам се Роуз да е добре. Само това казвам.

— Били вече има заместник — обясни каубоят. — Отби се тук тази сутрин. Казва се Стакли. Изглежда свестен. Напомня ми за един мой братовчед, който работи като застрахователен агент. Така че всичко е наред. Бизнесът върви както обикновено.