Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Ако Ричър е прав — отбеляза Брамал. — А това не е сигурно.

— Защо тогава никой не я е виждал?

Брамал не отговори.

— Предполагам, че жестът с пикапа е своеобразна проява на каубойска щедрост и великодушие. Така Били си гарантира, че колата ще попадне в добри ръце и някой ще се грижи за нея. Десетте бона в кутията са нещо съвсем различно. Това са твърде много пари, за да ги подари с лека ръка. Не мисля, че би го направил, ако имаше избор. По-скоро е бил принуден. Вероятно е бил на път, когато е получил онова обаждане от Монтана. Бил е прекалено далече от дома си, за да се върне да вземе парите. Не е имал никакво време. Уговорката е била, щом получи обаждането, да тръгне веднага за Каспър. Ако вземем предвид посоката, от която е идвал неговият приятел, трябва да предположим, че са продължили на изток през Небраска. Първото обаждане на Скорпио ме навежда на мисълта, че Били е изчезнал преди четирийсет и осем часа. За това време би могъл да стигне до Чикаго. Но не мисля, че е отишъл там. Едва ли би се чувствал комфортно в големия град. Предполагам, че е тръгнал на юг, към Оклахома. Там може да си изкарва прехраната по абсолютно същия начин.

— Възможно е — отвърна Брамал.

— Но специален агент Ноубъл никога няма да открие това — обади се Макензи, — защото не знае къде е бил оставен пикапът. И причината сме ние, които решихме да го оставим на брата на Били.

— Ние? — учуди се Брамал.

— Няма от какво да се срамуваме. Решението ни беше продиктувано от най-добри намерения. Създаването на работни места е чудесно нещо. Но ми се иска Ноубъл да получи възможност да пипне Били. Смятам, че ще ни уведоми, когато го арестува. Защо да не го направи? Мисля, че трябва да му се обадим. Трябва да му кажем за Оклахома.

— Това е само догадка — уточни Брамал.

— Догадка, основана на факт — възрази Макензи. — За който Ноубъл дори не подозира.

— Той може да стигне до съвсем различен извод.

— Но поне ще му дадем шанс.

— Сериозно ли искате да му се обадя?

— Мисля, че сме длъжни.

Брамал погледна Ричър.

— Човекът ни приготви вечеря все пак — отвърна Ричър. — Заслужава да му се отблагодарим по някакъв начин.

Брамал извади очилата си за четене с рогови рамки и малък бележник, който отвори с палец.

— Имаш номера на Ноубъл? — учуди се Ричър.

— Само на телефонната централа на местния офис на АБН.

Брамал набра номера и когато се свърза, повтори името няколко пъти в различни варианти — специален агент Кърк Ноубъл, специален агент Ноубъл, Кърк Ноубъл. Явно накрая успя да се свърже с него, защото Брамал се представи и му напомни за вечерята от яйца с бекон, след което му съобщи, че има основания да предполага, че бегълците са отишли в Оклахома. Накрая Ноубъл поиска да говори с Ричър. Брамал му подаде телефона.

— Имам проблем с Портърфилд — каза Ноубъл.

— Въведох името му и всичко онова, което ти ми каза, след което задействах една програма, с която разполагаме. Тя проверява автоматично всички съществуващи бази данни. Целта ми беше да разбера дали Портърфилд е попадал в полезрението на АБН или друга агенция. Оказа се, че името Саймур Портърфилд е блокирано. Поразрових се и открих три отделни досиета, всичките блокирани. Засекретени. Могат да се отворят само с парола, с която разполагат хора на много високо ниво.

— Що за човек би могъл да има подобни досиета? — учуди се Ричър.

— Който служи като източник на информация — отвърна Ноубъл. — Това е предпазна мярка.

— Интересно.

— Трябва да разбера кой всъщност е бил Портърфилд.

— Човек със скъпа кухня.

— Трябва да ми кажеш всичко, което знаеш.

— Не знам нищо за него. Освен че е носил джинси и е имал отличен вкус за обзавеждане. Той изобщо не ме интересува. Тук съм по съвсем друга причина.

— Едно от досиетата е посветено на Портърфилд и още един човек. Ако съдя по кодовете, вторият човек е жена. Не мога да определя точните дати, когато досието е било ползвано или променяно, но последователността им предполага, че е било отворено за пръв път преди две години и е било преглеждано от някого малко преди Портърфилд да загине.

— Интересно — повтори Ричър. — И колко дълбоко в системата са скрити тези файлове?

— Много дълбоко. Но не мисля, че това са оригинални досиета, създадени от АБН. Мисля, че са копия, предоставени от друга агенция.

— Коя?

— Кодовете са странни. Не са нито на ФБР, нито на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия. Наподобяват кодовете, които използвахме, когато изпратихме командоси в Колумбия. Искам да кажа, че източникът на тези досиета не се намира кой знае колко далече. А някъде съвсем близо до нашата централа.