Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Но къде?

— Някъде на площ от хиляда квадратни километра. На място, което никога няма да намерим.

Макензи помълча, след което попита:

— Видяхте ли сребристия цвят?

— Само за миг — отвърна Брамал.

— Какво беше според вас?

— Яке с качулка — предположи Брамал.

— Но много тясно — допълни Ричър. — Реших, че е някакво спортно облекло. От онези, които спринтьорите свалят точно преди състезанието.

— Не ви ли заприлича на фолио?

— Донякъде — каза Брамал.

— Защо не иска да я настигнем? — попита Макензи.

— Не знаеше, че сте вие — отвърна Ричър. — Не ви видя. Прозорците ѝ бяха покрити с прах, нашите също. Освен това, когато мина покрай нас, гледаше на другата страна. Това не е емоционално решение, а практично. Решила е, че сме ченгета. Може да не е искала някое ченге да надникне в колата ѝ.

— Ако е била тя — повтори Брамал.

— Защото е наркоманка — каза Макензи.

— Това е най-лошият вариант — заяви Ричър.

— Но се случва.

— По-често от никога. И по-рядко от винаги.

— Какво смятате?

— Надявам се на най-доброто, подготвям се за най-лошото.

— Питам сериозно.

— Мисля си за Саймур Портърфилд — каза Ричър. — Предполагаме, че Били е поел бизнеса му, което би трябвало да доведе до рязко разширяване на мащабите. Нали това е основната причина някой да поеме контрола върху чужд бизнес — защото вижда пропуснатите възможности и възнамерява да ги използва. Да не говорим, че в случая става въпрос за бизнес, който не може да се свие, не може да се смали. Той може само да става по-голям и по-голям. Следователно, поне на теория, властите би трябвало да възприемат Били като по-важна мишена, отколкото Портърфилд някога е бил. Момчето детектив обаче призна, че изобщо не се интересува от Били. Каза, че щял да въведе данните му в системата и толкова. Това е завоалиран начин да заяви, че ще го остави да се измъкне. Защото Били не му е интересен, дори му е скучен. От друга страна обаче, Саймур Портърфилд, който би трябвало да е още по-скучен от Били, има секретно досие в Пентагона.

— Това може да не означава нищо — каза Брамал. — Възможно е да е имал дребни контакти с Централна Америка. Военните записват всичко. Цялото досие може да се състои от една-единствена дума. Знаеш как стават тези неща.

— Защо някой ще засекретява досие, което се състои от една-единствена дума?

— Нямам представа — призна Брамал.

— Какво всъщност знаем за Портърфилд?

— Много малко.

— С какво впечатление остана?

— Както каза съседката му, богаташ от друг щат, дошъл да намери себе си или да потърси вдъхновение, за да напише роман.

— Хубав живот.

— И още как.

— Хареса ли ти къщата?

— Не бих отказал такава.

— Имал е всичко, което човек би могъл да поиска — продължи Ричър. — От гранитни плотове в кухнята до засекретено досие в Пентагона. Всъщност досиетата са три. В едно от които става въпрос за съвместни действия или съжителство с неизвестна жена през последните шест месеца от живота му. Да не забравяме счупения прозорец в дома му, който, изглежда, е работа на правителствени агенти. А това е абсурдно. Но не чак толкова, ако се замисля. Освен това човекът е бил изяден от мечка. Или от пума. Вероятността това да се случи, е много малка. Което ни кара само да гадаем и разпалва въображението ни относно случилото се през последните шест месеца от живота му. И най-вече към самия му край. Възможно е Роуз да бяга сега, защото преди година и половина е разбрала, че не бива да се отнася с доверие към скъпи черни коли, пълни с хора. Затова, за да отговоря на първоначалния въпрос на госпожа Макензи, съм склонен да допусна, че не става въпрос за най-лошия вариант. Най-лошите варианти обикновено са много банални. А аз имам чувството, че този случай е много по-сложен, отколкото изглежда.

— Искаш да кажеш, че Портърфилд не е човекът, за когото си го смятал? — попита Макензи.

— Може да се окаже десет пъти по-лош или по-опасен, отколкото съм подозирал. Няма как да разберем. И това е най-интересното. Защото вероятността да се окаже десет пъти по-добър е също толкова голяма.

— В такъв случай откъде Артър Скорпио ще знае името му? — попита Брамал.

— От Били например. Били е бил съсед на Портърфилд също като онази жена с ягодовия пай. Съседите обсъждат своите познати. Може Скорпио да е искал да научи съседските клюки.

— Но Портърфилд е държал десет бона в кутия за обувки.

— Може да е живял с тези пари, докато е пишел романа си.