Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ноубъл замълча отново, за да изяде едно яйце.

— И все пак мога да кажа, че печелим войната — заяви той. — Мога дори да кажа, че поне в моя район вече сме я спечелили. В състояние сме да проследим пътя на всяко болкоуспокоително от началото до края. Да елиминираме непочтените лекари и да обучим останалите да обръщат внимание на количествата, които предписват, да прекратим кражбите по време на производството и дистрибуцията. В момента черният пазар е практически мъртъв, а медицинският е поставен под строг контрол. А това е пълен успех. Проблемът е, че предишното изобилие ни остави няколко милиона пристрастени. Не забравяйте, че това са обикновени американци. Те смятат, че нямат нищо общо с онези, които се бодат с мръсни игли в тоалетните. Не забравяйте и още нещо: живеем в условията на свободен пазар. И когато го ограничаваме, цената на хапчетата скача, защото следва принципа на търсенето и предлагането. Това, което е струвало десет долара, изведнъж става петдесет. Настъпва криза. Изведнъж цената на стоката, предлагана от някой мексикански картел, започва да изглежда неустоимо изгодна. Не забравяйте, че става въпрос за едни и същи химични съединения. И че тези обикновени американци, за които говорим, умеят да си правят сметката, умеят да се пазарят. А цифрите не лъжат. Дори когато калкулират цената на собственото си достойнство, на мръсните игли, кабинките в тоалетните и всичко останало, цената на стоката, която ще си купят от мексиканците, остава твърде ниска. Така на практика заменихме един проблем с друг.

Ноубъл замълча отново, остави вилицата и отмести чинията си. Отпи продължително от бутилката бира.

— Но като цяло това е добра новина за нас — продължи той. — Новият проблем ни допада повече. Стоката на картелите е по-трудна за криене. Ние можем да я следим с по-малко усилия. От наша гледна точка все едно цялата система за производство и доставка е погълнала бариева каша. А ние я гледаме на рентген и тя светва като неон. Стандартите се снижават. Работата ни се улеснява. Но не навсякъде. Има изключения. В определена част от Монтана например нищо не светва на екрана. Не можем да видим стоката, която пристига. Пипалата на картела не стигат ли до тук? Какво се случва с наркоманите? Всички ли са се отказали? Или са умрели? Или се е появил нов доставчик? Искам да намеря отговорите на тези въпроси. Затова отидох в Монтана. Не открих абсолютно нищо полезно. С едно изключение. Колкото и странно да звучи, появата ми там е изплашила дребна риба, човек, който е сключил някакво споразумение със свой приятел, който също е дребна риба, но от друга мрежа. Това споразумение отива по дяволите в мига, в който някой от тях долови и най-слабия признак за опасност. Умен ход, спор няма. Предполагам, че не се случва за пръв път. Подобни мрежи неизменно се разпадат рано или късно и това се отразява най-силно именно на дребните риби. Колкото по-рано се измъкнеш от играта, толкова по-добре. Затова Били няма да се върне у дома. Били е въпросният приятел. От Мюл Кросинг, Уайоминг. Той е изчезнал заедно със своя човек от Билингс, Монтана.

— Къде са отишли според вас? — попита Макензи.

— На друго място — отвърна Ноубъл. — Където да завъртят нова схема.

— Търсите ли ги?

— Няма да мобилизираме националната гвардия заради тях. Включили сме обаче имената и снимките им в системата.

— Въпросното споразумение предполага, че са работили за една и съща мрежа, а не за две различни — каза Ричър. — Един слух е накарал двамата да побегнат. Може тези ваши две мрежи да са всъщност две части от една и съща мрежа.

— Възможно е — съгласи се Ноубъл. — Не знам почти нищо за тях. Затова отидох там. Най-вероятно онзи от Монтана е бил обикновен уличен дилър. Предполагам, че същото се отнася и за Били. Те са хората, които поддържат непосредствения контакт с клиентите. А някои от тези типове са учили в колеж. Разбира се, не става въпрос за хора като Били и неговия приятел, а за онези, които притежават хора като тях.

— Какво ще правите сега?

— Ще потърся чисти чаршафи и ще си легна. Никой няма да ми възстанови разходите за хотел, ако в къщата има легла.

— А после?

— После ще се захвана със същинската работа. Всичко, свършено дотук, беше чиста загуба на време.

— Все пак държавата е получила къща.

— Две къщи — уточни Ноубъл. — Не забравяйте онази в Билингс. Но се обзалагам, че няма да можем да продадем нито едната, нито другата.

— Ще ни уведомите ли, ако откриете Били?