Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Много оптимистично.

Ричър не отговори. Беше сам в кухнята, резултат най-вероятно от подсъзнателен стремеж да държи под око изхода на къщата. Отворения прозорец със счупеното стъкло и откъснатия комарник. Отвън довя хладен бриз. И донесе със себе си всевъзможни звуци. Повечето бяха съвсем обичайни и не предвещаваха никаква заплаха. Шумолене на листа по клоните на дърветата, тежък плясък на птичи криле, жужене на пчела…

Един звук обаче бе различен. Много кратък, много далечен. Едва доловим. По-скоро откъслечен. Тихо драскане или тихо скрибуцане. Съвсем малка част от добре познат звук, характерен за тези места. Типичен за Уайоминг. И подобно на всички останали звуци, съставен от уникална комбинация от различни компоненти. Като ДНК. Той включваше ситен чакъл. По-едри камъчета. И каучук.

— Трябва да изчезваме — каза Брамал. — Идва кола.

Брамал излезе пръв. Вероятността да се заклещи в рамката на прозореца бе по-малка. Ричър го последва безпроблемно, след което Брамал се пресегна и затвори прозореца. После двамата отидоха на предната веранда.

Не видяха нищо.

— Трябва да се качим в колата — каза Брамал. — За всеки случай.

— Ако се чудиш какво да направиш, можеш да ги прегазиш — посъветва го Ричър.

Двамата се качиха в тойотата и Брамал запали двигателя.

Някакъв пикап изкачи последния склон и се появи в далечния край на платото. Беше форд с надстройка върху каросерията. Нещо като малък кемпер, но в полицейски вариант. Боята искреше от чистота. Изцяло бяла с изключение на вратите, където сияеха златни звезди, широки половин метър и също толкова високи. Над тях бе изписано името на окръга, а под тях — Шерифско управление . Определено приличаше на дизайна на пръстена от „Уест Пойнт“.

Шериф Конъли.

Той паркира близо до тойотата под такъв ъгъл, че хем да изглежда случайно и небрежно, а не заплашително, хем, помисли си Ричър, да блокира пътя на джипа им.

Шерифът бе преценил позицията им повече от добре. Тойотата щеше да бъде принудена да даде на заден и да го заобиколи.

Конъли свали прозореца си. Шофираше с шапка на главата, но пък кабината бе доста просторна, а таванът — висок. Ричър също свали своя прозорец. Пикапът бе спрял от неговата страна.

— Казахте ми, че не се интересувате от Портърфилд.

— Така е — отвърна Ричър.

— Но въпреки това сте тук, в дома му.

— Жената, която търся, е живяла тук поне няколко месеца. Опитвам се да открия къде е отишла след това.

— Портърфилд живееше сам.

— Невинаги е било така.

— Влязохте ли вътре? — попита шерифът.

— Да — призна Ричър.

— Как?

— Някой е проникнал с взлом преди година или повече. Използвахме същата дупка.

— Какъв взлом?

— Претърсили сте къщата след смъртта на Портърфилд. Намерили сте каквото сте намерили, заключили сте я и сте си тръгнали. После е дошъл някой друг и е влязъл през прозореца.

— Покажете ми — каза Конъли.

Тримата излязоха от колите и тръгнаха към задната част на къщата.

Конъли огледа внимателно прозореца. Разгъна комарника и го постави на мястото му, сякаш се опитваше да го възстанови в първоначалното му състояние. Накрая дори потри плесента между палеца и показалеца и я помириса.

— Може да е било преди година и половина — каза той. — Как е положението вътре?

— Никакъв безпорядък, никакви щети, нищо не е обърнато или счупено. Не са били нито крадци, нито скитници.

— Защо смятате, че тук е живяла жена? — попита Конъли.

Застанаха до парапета на верандата и впериха погледи в планините и горите пред тях. Брамал разказа за обувките, гребена, сапуна, кърпите и малките розови чорапи.

— Обувките не означават почти нищо — отвърна шерифът. — Гребенът и чорапите също. Може да са останали от много отдавна, отпреди двайсет години, когато някоя племенница или братовчедка е дошла да прекара тук зимата или лятото. Подобни вещи често се губят и рядко се намират.

— Но? — попита Ричър.

— Винаги съм готов да призная, когато направя грешка. Сапунът и кърпите привлякоха вниманието ми. Два използвани умивалника винаги означават двама души, а когато единият сапун е парфюмиран, това подсказва, че са мъж и жена. Освен това сапунът и кърпите са улики, които подсказват как е изглеждала къщата в деня, когато Портърфилд е умрял. Явно съм ги пропуснал. Но по онова време никой не прояви интерес към него. Нито веднага след инцидента, нито по-късно. А това повдига въпроса къде е била въпросната жена по онова време и къде е тя сега.