Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Обувки в килера, а? — каза Ричър. — Явно е прекарвала доста време тук.

— Но само ако са нейни. Може да са на съвсем друга жена.

— Съгласен съм. Но излиза, че Портърфилд, когото двама души описват като затворен и саможив, е живял с някого в тази къща. А това ни дава основания да проучим въпроса малко по-задълбочено, особено след като той е открит мъртъв. Може да простим на шерифа, че е пропуснал ботите. Той е бил предубеден. Обзалагам се, че всички в Уайоминг имат подобни килери. Трудно е да видиш онова, което си свикнал да виждаш всеки ден. Нужен е поглед отстрани. А това ме кара да се запитам кой ли е бил тук. И какво е правил? Може да не е търсил нищо. Може наистина да е влязъл, за да върне нещо. Не виждам друго обяснение. Нищо не е докоснато.

— Да проверим другите килери и гардероби — предложи Брамал.

Така и направиха, но не откриха нищо освен вещи на самия Портърфилд. Човекът очевидно бе предпочитал да носи джинси и ги бе прал, докато платът се протърка и прокъса. Не откриха дамски дрехи. Нито рокли, нито блузи, нито панталони.

— Защо ли е оставила само ботите? — зачуди се на глас Брамал.

— Тръгнала си е през пролетта. Не ги е използвала поне от месец. Забравила ги е. Или пък са ѝ били неудобни. А може да ги е оставила нарочно. Може да е решила да си купи нови. Но тя определено е била тук. Или тя, или друга жена. Портърфилд не е живял сам. Не и през цялото време.

— Доста информация извлече от един чифт боти.

— Обзалагам се, че ще открием още.

И наистина откриха. Но не много. Изминаха два часа, а Ричър и Брамал отбелязаха съвсем скромен напредък. Откриха улики, които бяха по-скоро косвени и условни, отколкото преки и категорични. Спестиха време, като не обърнаха внимание на всичко онова, което лежеше пред погледа им. Вместо това решиха да проверят вътре в мебелите, под мебелите, зад мебелите…

Откриха дамски гребен между възглавниците на дивана. Беше от розова пластмаса. Зъбите му бяха разположени доста рехаво. Много по-нашироко в сравнение с обикновените гребени. В банята имаше две мивки, всяка с отделна сапунерка. В едната лежеше изсъхнало парче парфюмиран сапун, а в другата — изсъхнало парче съвсем обикновен сапун. Отново в банята намериха два комплекта кърпи. В мокрото помещение зад пералнята бе паднал чифт спортни дамски чорапи. Розови на цвят, малък размер, изработени от някаква странна материя, насъбрала много прах.

Това беше всичко. Крайно недостатъчно за съдебната зала. Но то навеждаше на определени мисли.

— Тук е живяла жена — каза Ричър. — Сандерсън или друга. Поне за известно време. Възможно е тя да е поддържала със Сай неангажираща връзка и да е идвала само от време на време. Не е пребивавала на това място достатъчно дълго, за да остави своя отпечатък върху къщата. А когато си е тръгнала, го е направила със стил. Демонстративно. Заличила е всяка следа от присъствието си. Взела е всичко, което е видяла, като е оставила само онова, което не е видяла. Изгубения гребен например. По онова време не е могла да вземе сапуна си. Бил е влажен и хлъзгав. Не е можела да го хвърли в сака при дрехите си. Не е преброила кърпите в банята. Защо да го прави? Забравила е ботите. Но най-много ми допадат забравените чорапи.

— Защо?

— Те доказват, че тя все още има два крака. И медалът не ѝ е присъден за толкова тежко нараняване, колкото би могло да бъде.

— Ако чорапите са нейни.

— Да предположим, че е така. Възможно е Портърфилд също да е посещавал дома ѝ от време на време. Къде би могъл да бъде този дом? На какво разстояние от тук? Представи си, че ти си Портърфилд. Колко надалече би пътувал заради някоя жена?

— Зависи.

— От какво?

— От много неща.

— Да погледнем по-оптимистично. Сандерсън може да не е мис Америка, но предполагам, че е достатъчно симпатична.

— Това е Уайоминг. Тук изминават огромни разстояния само за да си купят хляб. За приятелка… два часа може би. Сто и петдесет километра.

— Което не ни помага — отвърна Ричър. — Площта става прекалено голяма.

Брамал кимна.

— Бих предложил следващият ни ход да включва среща със съседите на Портърфилд, но нямам представа какво означава това тук. В този щат хората живеят на двайсет-трийсет километра един от друг. Обзалагам се, че някои изобщо не са виждали съседите си.

— Аз обаче смятам, че тук хората са зависими един от друг. Представи си, че се случи инцидент. На кого ще позвънят? На полицията или пожарната, които се намират на два часа път от дома им? Или на съседа, който ще пристигне за петнайсет минути? Може тук да постъпват именно така. Може съседите да са по-близки, отколкото предполагаш. Може би всеки знае всичко или почти всичко за другия.