Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Това не е местопрестъпление — отбеляза Брамал. — Този човек е умрял в гората.

— Бил е открит в гората — уточни Ричър. — Може шерифът да е решил, че нещата стоят по-различно. Знаем, че е претърсил къщата. Открил е кола с много навъртени километри и десет бона в гардероба.

— Къде ли е Били сега?

— Защо се тревожиш за него?

— Аз не се тревожа. Но ти би трябвало да се тревожиш. Скорпио му е наредил да те убие.

— Били не е тук. Какви са шансовете да го заварим в дома на Портърфилд? Освен това той не е прослушал съобщението. Не знае, че Скорпио ми е казал името на Портърфилд. Защо тогава да идва тук, в дома му? А и кой да предположи, че старецът от пощата ще определи разстоянието толкова точно? Били е някъде другаде и това място е празно.

— Добре — съгласи се Брамал.

Излезе от колата и отиде да почука на вратата. Закрачи делово, решително. Ричър го видя да чука, чу звука ясно и отчетливо, забавен с частица от секундата поради разстоянието, като реплика на филмов актьор, която се разминава леко с кадрите. Видя Брамал да отстъпва учтиво крачка назад.

Никой не отвори вратата. Не се забеляза никакво движение. Брамал почука отново. Пак нищо.

Бившият федерален агент се върна при колата и каза:

— Няма никой.

— Какво ще кажеш да влезем? — попита Ричър.

— Заключено е.

— Можем да счупим някой прозорец.

— Трябва да си зададем въпроса дали имотът не е станал общинска собственост. Напълно възможно е. Заради неплатени данъци например. Незаконното влизане в общинска собственост е сериозно престъпление. Стигне ли се до съд, не можеш да спечелиш, когато твой противник е общината.

— Възможно е да си усетил подозрителен мирис. Или да си чул нещо. Отчаян вик например. Това би оправдало влизането без заповед за обиск. Нали?

— Не — отвърна Брамал.

— Вече не си на служба — каза Ричър. — Не си длъжен да се придържаш към тези феберейски глупости.

— Как би подходила армията? Би подпалила къщата?

— Не, така би постъпила морската пехота. Армията би огледала внимателно къщата и, за свой късмет, би открила прозорец, счупен от неизвестен нарушител. Възможно е това да се е случило отдавна, но може да е станало и току-що, което би оправдало незабавната намеса на армията. Не мисля, че дори Върховният съд би възразил.

— Възможно е това да се е случило отдавна, но може да е станало и току-що, така ли?

— Очевидно всички звуци, които чуеш, ще произхождат от мен, тъй като случайно ще стъпя върху стъкла, останали на верандата в резултат на въпросния инцидент. Може да ти прозвучи, сякаш някой чупи стъкло, но подобно объркване е често срещано.

— Това е стандартен трик и на ФБР. Не всички се придържат към феберейските глупости, както се изразяваш.

— Някои от твоите колеги идват на обучение при нас.

— А някои от твоите идват при нас.

— Ще огледам внимателно къщата — каза Ричър.

И излезе от колата.

Къщата беше голяма, но лесна за оглед, тъй като верандата я обикаляше от всички страни, а прозорците на първия етаж бяха разположени на височина, която улесняваше надзъртането. Ричър огледа вратата, на която бе почукал Брамал. Тя бе солидна, изработена от масивно дърво и здраво заключена. Трудно щяха да я разбият. Затова продължи нататък, към прозореца, от който се виждаше стълбата за втория етаж. Лесно щеше да влезе през него, но тъй като той бе разположен на фасадата, нещо му подсказа, че не бива да го прави, макар да се намираха сред дивата пустош. Проникването отпред никога не бе добра идея. То оставяше улики пред погледа на всички. Вярно, Ричър щеше да се погрижи за тях. Дискретна дупка в средата на стъклото с размерите на мъжки лакът и разкъсан комарник, който се вее на вятъра. Нищо повече. Това обаче можеше да се окаже достатъчно, за да привлече нечий поглед. Затова задната част винаги бе за предпочитане.

Ричър тръгна покрай къщата и подмина пет прозореца с размерите на този отпред. А това означаваше, че задните ще са също толкова големи. Тези прозорци бяха лесни.

Той зави зад ъгъла и първият прозорец, който видя, се оказа счупен. В него имаше дупка с размерите на мъжки лакът. А комарникът бе разрязан с нож. Парчетата стъкло бяха мръсни, а комарникът бе мухлясал. Прозорецът беше счупен преди година, а може би и по-отдавна. Бе стоял поне четири сезона на дъжд, слънце, вятър… Помещението зад прозореца се оказа кухня. Повърхностите бяха покрити с дебел слой прах. Зад кухненския плот имаше нещо като трапезария, потънала в сумрак.