Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Наркопласьори — заключи Брамал. — Не мислиш ли? Дребни при това. Продават домашно приготвен метамфетамин или хероин, пристигнал от Мексико. Двайсет долара дозата, която можеш да платиш и с бижута — пръстени, верижки… Или да откраднеш нечий пръстен.

— Мислех, че на мода са болкоуспокоителните — каза Ричър.

— Тази вълна отмина — обясни Брамал. — Сега пазарът се върна към класиката. Скорпио е търговец на едро, който е наел първо Портърфилд, а сега Били като местен пласьор. Използвал е единия като примамка и тайно е наредил на втория да се отърве от теб. Не обича да привлича излишно внимание.

— Възможно е — отвърна Ричър.

— Имаш ли друго логично обяснение?

— Кой е клиентът ти?

— Жена от Лейк Форест на име Тифани Джейн Макензи. Серина Роуз Сандерсън е нейна сестра близначка. Тифани е омъжена, което обяснява различните фамилии. Били са много близки като деца, но после всяка е поела по пътя си. Макензи е постигнала своята американска мечта. Богат съпруг, голяма къща и прочие. Тя изобщо не одобрява професионалния избор на сестра си. Но кръвта вода не става. Поддържали връзка, чували се от време на време. До началото на миналата пролет. Колко професионално е било проведено онова разследване за мечката и пумата?

— Доста — отвърна Ричър, — но според местните провинциални стандарти. Шерифът изглежда свестен. Открили само едно тяло и то било на Портърфилд. Идентифицирали го по зъбите и ключовете в джоба му.

— Смяташ ли, че Сандерсън е още жива?

— Вероятно. Пръстенът се е появил в Рапид Сити преди шест седмици и е пристигнал в Уисконсин две седмици по-късно. Предполагам, че бързат да пласират стоката. Според шерифа колата на Портърфилд била на доста километри. Вероятно непрекъснато е сновял насам-натам. Предполагам, че и Били прави същото. Съдържанието на онези кутии вероятно е равностойно на няколкоседмична работа. Шерифът спомена, че в гардероба на Портърфилд също открили пари в брой. Горе-долу колкото има тук. Дребни пласьори, но сумите се трупат.

— И къде е Били сега?

Ричър пристъпи към прозореца и огледа хоризонта. Не се виждаше никой, нито на изток, нито на запад.

— Нямам представа — отвърна той. — В мивката са оставени мръсни съдове. Имам чувството, че е излязъл за малко.

— Покажи ми телефона.

Ричър поведе Брамал по стълбите към малкия кабинет на долния етаж. Към телефона на бюрото. Брамал натисна клавишите и прослуша съобщението. Прилича на Невероятния Хълк от комиксите. Не му позволявай да се добере до теб. Изпревари го. Той трябва да изчезне, защото представлява потенциална заплаха.

— Виждат опасност в появата ти тук — отбеляза Брамал.

— Събуждането сутрин също е свързано с потенциална опасност. Всичко може да се случи.

— Познаваш ли Сандерсън?

— Не — отвърна Ричър. — Завършил съм осем години преди нея.

— Защо тогава проявяваш интерес?

— Не би могъл да разбереш.

— Защо?

— Защото и аз не съм сигурен, че разбирам.

— Опитай.

— Натъжих се, когато видях този пръстен в заложната къща. Това е. Мястото му не беше там.

— Значи и ти си завършил „Уест Пойнт“.

— Много отдавна.

— Къде е твоят пръстен?

— Не съм си правил.

Брамал натисна няколко клавиша. Провери последните обаждания, потърси стари гласови съобщения. Не откри нищо. Влезе в някакво меню, което възстанови телефона в предишното му състояние. На дисплея отново пишеше: Ново съобщение. Точно както Ричър го бе открил. По нищо не си личеше, че някой го е пипал. Едно на нула за ФБР.

— Съдовете в мивката не означават кой знае какво — каза Брамал. — Може просто да е мърляч. А що се отнася до оставянето на телефона, възможно е да не хваща сигнал сред хълмовете. От тук обаче се вижда кулата в Ларами. Нищо чудно изобщо да не носи телефон със себе си.

— Струва ми се, че Скорпио очаква незабавен отговор — каза Ричър.

— Вярваш ли в историята с мечката и пумата?

— Шерифът се съмнява в нея. Подозира, че Портърфилд е застрелян и захвърлен в гората, където природата да се погрижи за останалото.

— Възможно е Били да го е направил. Може да е отстранил насилствено Портърфилд от бизнеса. Нещо като въоръжен преврат. А сега може някой друг да е постъпил по същия начин с Били. Който меч вади, от меч умира.

— Не ме интересува — отвърна Ричър. — Дойдох тук, за да открия Сандерсън. Само толкова.

— Издирването ти може да не се увенчае с щастлив край. Не и ако сама е разменила пръстена за поредната доза. Това, което ще откриеш, може да не ти хареса.